Милионери в парламента

Растящата пропаст между бедни и богати в Китай се откроява особено отчетливо в Народния конгрес. Сред непряко избраните "народни представители" са 75 от най-богатите китайци. Всеки от състоятелните депутати разполага средно със 7,7 милиарда юана, което се равнява приблизително на 920 милиона евро.

Дали богатите биха могли да защитават интересите на бедните? Депутатът Ма Шангинг, представител на северозападната провинция Гансу, не крие съмненията си и твърди, че те дори и себе си не биха могли да представляват. "Те би трябвало да извадят пари и да помогнат на бедните", препоръчва Ма Шангинг. Колегата му д-р Шин Инги пък се вълнува от произхода на големите състояния: "Всичко зависи от това дали са натрупали богатството си със законни средства или не."

Знаят ли как се живее с 800 евро на година?

Докато комунистическата пропаганда за пореден път апелира към скромност и социалистическа любов към ближния, състоянието на богаташите расте буквално скокообразно. Капиталистите в Пекин са дори по-богати от депутатите във Вашингтон: това, което са натрупали 75-те богати народни представители в Китай през миналата година, надхвърля цялата собственост на всички членове на американския Конгрес, изчислява агенция "Блумбърг".

Най-заможният депутат е Дзон Чинхоу, шеф на империята за безалкохолни напитки Wahaha. Семейното богатство, възлизащо на 68 милиарда юана /или 8 милиарда евро/, му отрежда второ място сред най-богатите китайци. Типичен представител на китайските богаташи /които обичайно се замогват покрай сделки с недвижими имоти/ е втората в списъка на състоятелните депутати: Ву Яджун - ръководителка на фирмата за сделки с недвижими имоти "Longfor". Нейното семейно състояние е около 42 милиарда юана, или 5 милиарда евро.

Контрастът е повече от рязък: на вниманието на милиардерите и мултимилионерите се предоставят работни доклади, съгласно които китайците, живеещи в градовете, получават средно 2 640 евро на година. Още по-зле е положението в провинцията - там средният годишен доход е 840 евро. Дори според официалните данни, които със сигурност поразкрасяват реалността, бедните китайци днес са 128 милиона.

"В началото някои ще забогатеят..."

Когато през 80-те години бащата на китайските реформи Дън Сяопин казва, че "в началото някои ще забогатеят", едва ли си е представял тази ножица толкова широко разтворена. Неравенството в Китай расте така бързо, както никъде другаде в Азия, казва представителят на Международния валутен фонд в Пекин Муртаза Сид. "Богатството в Китай не е разпределено равномерно и това трябва да се промени", е неговата препоръка. Още повече, че коефициентът Джини, който характеризира разпределението на благата в едно общество, в Китай е 0,47, т.е. значително над границата от 0,4, от която нататък социалните вълнения не са изключени.

"Тревожа се от големите различия между бедни и богати", казва и депутатът Нан Женжонг: "Като законодатели богатите би трябвало да познават положението в страната и интересите на населението. В противен случай не биха били народни представители." И изобщо: мнозина се опасяват, че супербогатите могат да съсипят и без това ограничената легитимност на парламента. Ли Пиндж от Шанхай апелира по този повод към повече разбиране - все пак и богатите са част от китайското общество. А и комунистическата партия ни най-малко не възразява срещу тяхното членство в нейните редици.

АГ, ДПА, АЛ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел