Меркел и Борисов - прилики и разлики

Ангела Меркел и Бойко Борисов - по какво си приличат и по какво се различават в политическия си стил? Повод да си зададем този въпрос ни дава днешното заседание на Бундестага, където Меркел за пръв път ще отговаря на въпросите на депутатите, и то отчасти без предварително определени теми. Българският премиер досега се е подлагал на такава процедура само частично - в рамките на така наречения "блиц-контрол" в парламента. И така: по какво си приличат и по какво се различават Меркел и Борисов?

Първа прилика

И за двамата властта е като жизненоважен биологичен бульон, потопени в който функционират най-добре. Меркел управлява вече четири мандата, от 2005 година насам, а трите мандата на Борисов започнаха през 2009. И двамата се удържат на власт толкова дълго не чрез изборни манипулации, чрез диктатура или страх, а посредством лавиране и балансиране, търпение и гъвкавост при избора на коалиционни партньори. И у двамата понякога има изблици на неочаквана политическа спонтанност, но в същото време очевидци единодушно разказват и за лидерската им твърдост, която обикновено се проявявала само в затворени кръгове. И накрая - общо и за двамата е и това рядко срещано политическо качество: при нужда бързо да ревизират и коригират политически позиции.

Първа разлика

Властта на Борисов извира главно от медийните му изяви, властта на Меркел - от упорития ѝ правителствен труд. Бойко Борисов притежава уникалния талант да усеща настроенията на своите избиратели и да им говори на достъпен за тях език. Ангела Меркел пък невинаги се ръководи от настроенията на избирателите (пример - дългогодишната ѝ либерална политика по отношение на бежанците), а публичните ѝ изяви често пъти изглеждат и звучат леко сухо и сковано. Борисов обича да говори „по телевизора", Меркел за цяла година дава само 1-2 телевизионни интервюта. От нейно име обикновено се изявява говорителят ѝ Щефен Зайберт, докато Борисов видимо дори няма говорител. Германците преизбират Меркел заради това, което върши. Българите преизбират Борисов заради това, което говори.

Втора прилика

И Ангела Меркел, и Бойко Борисов „всмукват" идеи, политики и избиратели от всички партии, които се появят в полезрението им. Нещо повече: и двамата съумяват до голяма степен да парализират коалиционните си партньори - дотам, че в края на съответния мандат така „изсмуканата" партия става бледа сянка на самата себе си. Борисов се е показвал и като ляв, и като десен, и като либерал, и като консерватор, и като зелен, и като син, и като евроатлантик, и като фен на Русия. А в резултат от всичко това стабилно се е наместил в центъра на българското политическо пространство и никой не може да го заобиколи. Поне засега. Меркел в началото беше източногерманска правозащитничка, после се профилира в областта на екологията и равенството между жени и мъже. Истинската ѝ родина обаче се оказа християндемокрацията (баща - пастор). Но не по-малко истински открай време са нейните либерални и „зелени" възгледи. С една сериозна доза „справедливост за по-слабите и онеправданите" кръгът се затваря и канцлерката също се оказва в политическия център, където се формират правителствените мнозинства.

Втора разлика

Борисов е обект на какви ли не подозрения, докато Меркел чак подозрително никой не я подозира в нищо лошо. Разбира се, тази разлика се дължи най-вече на доста голямата дистанция между двете държави: Германия е значително по-голяма и много по-богата от България, с работеща правова държава и със стабилно общество. Независимо от това Ангела Меркел изглежда „ангелообразна" дори отвъд мярата: наоколо ѝ няма дори намек за корупция, за непотизъм, за някакви отклонения в личния живот, за каквото и да било отрицателно или мътно. Критиките срещу канцлерката са винаги чисто политически, никой не подлага на съмнение личността ѝ. А каталогът с подозрения по адрес на Борисов е толкова дълъг, че няма как да бъде цитиран тук.

И още

В сферата на шеговития политически анализ могат да се изброят още прилики и разлики между жената-политик Ангела Меркел и мъжа-политик Бойко Борисов. Като се започне от костюмите и анцузите (на немски "анцуг" означава костюм), мине се през общото им пристрастие към футбола и се стигне до (не)владеенето на чужди езици. Впрочем, и двамата навярно владеят един общ чужд език, но няма информация да са разговаряли на него помежду си.