Мекият Сидеров
21 ноември 2011
Коментар на Татяна Ваксберг:
Какъвто и фейлетон да стои в основата му, скандалът съдържа и политическа декларация. От бунта в „Атака“ става ясно не само това, че половин милион националистически избиратели искат още по-твърда политика дори и от тази на Сидеров, но че вече си имат и самообявил се говорител. Този говорител е Димитър Стоянов. Дали той ще бъде приет и за лидер, освен за говорител, все още не е ясно. Ясно е обаче това, че фрустрацията на твърде много агресивно настроени хора е намерила своя, може би временен, мегафон.
По семейному
През тази година Волен Сидеров получи пет пъти по-малко гласове, отколкото беше получил през 2006 година в същото качество - като кандидат за поста президент. Сега „Атака“ има и пет пъти по-малко общински съветници - вместо 240, сега те са 50.
Когато Димитър Стоянов призовава за оставката на Волен Сидеров, той не се позовава само на провала, регистриран по време на изборите. Напротив, той предлага и обяснение, което звучи ако не убедително, то поне легитимно: Сидеров е водил твърде мека националистическа политика.
Доведеният син на лидера посочва и един пример за мека политика - „Атака” е подписала съвместен документ с ДПС, с което е легитимирала партията на етническите турци, вместо да продължи линията си на неприемане на тази формация.
Тази теза не е нова. Досега тя е била изразявана и от други националисти, претендиращи, че са по-автентични не за друго, а защото са по-твърдолинейни дори и от Сидеров. Разликата между тях и Димитър Стоянов е обаче в това, че поне засега Стоянов може да разчита на медийно отразяване в двойното си качество на евродепутат и на роднина на залязващия лидер.
Силата на клюката
Разликата е и в самата роднинскост на сагата. Противно на разпространеното схващане, интимните клюки около семейството на лидера не убиват, а укрепват пирамидалните структури и лидерските идеологии. Фигурата на бащата и темата с династично предаваното или насила отнеманото политическо наследство са основните градивни елементи на подобни формации.
Най-пресният пример е този с лидера на френската крайна десница Жан-Мари льо Пен, който предаде лидерското място на една от дъщерите си. Сега тя ръководи Националния фронт от друго крило на семейната резиденция, където беше и офисът на баща й.
Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев