Малък регион, големи проблеми

Ако вземем предвид броя на бежанците, Иракски Кюрдистан явно е най-предпочитаната провинция в цялата иракска държава. Над 1, 5 милиона вътрешни бежанци, предимно сунити, са потърсили закрила в автономния регион през последните години. И бежанският поток не секва. Тъкмо напротив. Откакто преди година "Ислямска държава" (ИД) превзе Мосул, притокът на нови бежанци се увеличи. Според изчисленията, в Иракски Кюрдистан понастоящем живеят два милиона иракски бежанци. Ситуацията е напрегната. Кюрдистан изнемогва. Така например в южния град Шаклава на юг от Ербил сега живеят 30 000 иракски араби. Първоначолно градът е бил с население от 25 000 души. "Демографската карта на Кюрдистан се променя необратимо", казва членът на градския съвет в Шаклава Ахмед Анвар Тахир в разговор с кюрдската медийна мрежа Рудау. "Трябва бързо да повдигнем този въпрос, защото много араби искат да се установят тук за постоянно", допълва той.

Дебат за политическата идентичност

Целият регион е загрижен за кюрдската идентичност. Притокът на бежанци може да промени Иракски Кюрдистан така, както и дебатът за неговите политически особености. През идните седмици кюрдското регионално правителство ще гласува за нов мандат на президента Масуд Барзани. След два редовни мандата през 2013 година парламентът утвърди Масуд Барзани за президент за още две години. Сега обаче неговият мандат изтича. По принцип той трябва да бъде удължен за още две години, но гласуването бе отложено за неопределено време заради войната срещу ИД.

Въпросът дали Барзани може да продължи да управлява, предизвика дебат за валидността на юридическите предписания. Защото кюрдският парламентарен закон (автономният регион Кюрдистан все още няма конституция) не разрешава трети мандат на президента. Привържениците на Барзани смятат, че той автоматично може да продължи да управлява, ако поради продължаващата война, не могат да се проведат нови избори. "Въз основа на принципа за континуитета президентът може да продължи да изпълнява длъжността си с всички правомощия", казва адвокатката Фала Фарид, член на партията на Барзани "Демократична партия на Кюрдистан".

Политиката може да отмени правото

Други експерти на споделят това становище. "Политиците рашават кое е юридически възможно", аргументира Длауер Ала Алдеен, шеф на мозъчния тръст Middle East Research Insitute. Той има резерви към всяко друго развитие, защото тогава правото ще бъде политизирано. Докато не съществуват ясни правни предписания, не може да се отговори еднозначно на въпроса за продължаване на мандата, смята експертът.

"Ал Джазира" цитира един депутат от Кюрдския ислямски съюз с думите, че правото трябва да бъда последната инстанция. "Ако тази инстанция се пренебрегне или пък бъдат променени закони поради интересите на отделни личности, тогава властовите лостове ще решават изхода от изборите. И изборите ще спечели този, който има най-голяма власт", казва депутатът.

Въпросът колко дълго още Барзани трябва да остане на президентския пост, е от голямо значение, защото това оказва и косвено влияние върху борбата на кюрдите срещу ИД. Милициите пешмерга, които получават подкрепа и от Германия, са политически разединени. Те принадлежат към различните партии, които сега трябва да преговарят за нов президентски мандат. Съществува опасност политическият конфликт да окаже влияние и върху военния.

Сложни отношения с ПКК

Спорът идва съвсем не навреме, защото Барзани сега се опитва да убеди бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК) да се изтеглят от региона. Произхождащите от Турция бойци на ПКК допринесоха много за военните успехи в борбата срещу ИД. От няколко седмици пък Турция воюва не само срещу ИД, но и срещу ПКК. Турските ВВС нанасят въздушни удари и на иракска територия. Масуд Барзани се опасява, че и иракските кюрди могат да бъдат въвлечени в този конфликт. Ако те се присъединят към борбата на ПКК, Турция може да извърши нападения и срещу тях. И тогава Иракски Кюрдистан ще води война на два фронта, която не може да си позволи. И в това отношение Барзани е под силен натиск.