Малкият диктатор

Груевски остава на власт. На състоялите се в неделя парламентарни избори неговата партия ВМРО-ДПМНЕ постигна впечатляващ успех. Но как? Според швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ), днешна Македония е отличен пример за формулираната от австрийския политолог Флориан Бибер тенденция на "залитане по авторитаризма". Изкушени от авторитаризма са, според Бибер, всички онези слаби държави, в които управляващите партии използват институциите, за да обслужват собствената си клиентела и да я държат в постоянна мобилизация посредством перманентни идеологически кампании. В такива държави медиите са зависими от правителството, правосъдието е с отслабени позиции, а опозицията е безгласна буква. Този модел, с известни разлики, е широко разпространен - от Гърция до Унгария, от Сърбия до Румъния.

Системата "Груевски"

Онова, което според НЦЦ отличава Македония от останалите държави в региона, е последователността, с която премиерът Груевски изгражда своята авторитарна полудемокрация. Неговото господство се крепи на три опори: идеологията, съгласно която над Македония са надвиснали най-различни външни и вътрешни заплахи; хомогенната историческа представа за националната общност; както и ефективният контрол върху институциите и медиите. Поддържането на тази система е свързано с огромни финансови разходи, което е и нейната ахилесова пета. Една такава система функционира само ако поддръжниците на режима получават достатъчно материални стимули - като един вид отплата за тяхната преданост. Само че в икономически слабата Македония този подход е доста проблематичен в дългосрочен план.

Рожденият ден на тази нова система е датата 3 април 2008 година. На срещата на НАТО в Букурещ молбата на Македония за прием в Алианса не беше уважена заради заплахата на Гърция, че ще наложи вето. Още тогава стана ясно, че евроатлантическата интеграция на Македония ще си остане задълго "мисия невъзможна". Само че блокадната политика на Гърция заради спора за името фактически помага на Груевски да стабилизира своя режим, коментира швейцарското издание. Гърция е за Груевски идеалният образ на врага, който той грижливо доизвайва - най-вече с помощта на спорния проект "Скопие 2014".

Новото лице на Скопие

И наистина: Скопие е вече със съвсем нов облик. Насред града се извисява 25-метровият монумент на Александър Велики, заобиколен от паметниците на македонски патриоти. От другата страна на Вардар пък се вижда статуята на неговия баща Филип Македонски. Барокови куполи, храмове в стила на класицизма и една малко посплескана Триумфална арка рамкират това стълпотворение на статуи и монументи. Посланието е ясно: тук живеят наследниците на един древен народ.

Повече от ясно е и друго: че култът към Александър Велики вреди на опитите за постигане на помирение с разтърсваната от кризи съседна Гърция. Но може би самият Груевски изобщо не е заинтересован да постигне подобно помирение. Блокадното поведение на Атина му спестява всички онези реформи, които биха били абсолютно задължителни, ако евентуално се стигне до преговори за присъединяване към ЕС.

Медии под похлупак

Очевидно е, че Македония се намира в задънена улица. Социалдемократическата опозиция е изтикана в ъгъла, включително и поради неспособността ѝ да се раздели с някои "изхабени" политически лица. По-важната причина за лошото ѝ състояние се крие обаче в това, че в Македония не функционират демократичните контролни механизми. Управляващите използват влиянието си върху администрацията, правосъдието и медиите, за да притискат опозиционните политици. Държавата е най-големият рекламодател в медиите и чрез този си лост на влияние тя "възнаграждава" верните на режима медии. Критични гласове могат да се чуят само в интернет и в социалните мрежи, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".