Taschendiebstahl

Всъщност Боб Арно работи на две места. Води телевизионно шоу - комбинация от демонстрация на джебчийските трикове и комедия. Успоредно проучва и документира реалната улична престъпност. Преоблечени като туристи, двамата със съпругата му обикалят света, проследяват джебчиите и ги заснемат в акция. Материалите се използват за обучението на кадри по сигурността и полицейски служители. Бащата на Арно бил съдия и у дома често ставало дума за действията и мисленето на престъпниците. Оттам се появил и интересът на Арно към триковете на крадците.

От илюзионист - специалист по джебчиите

Още като тийнейджър Арно започнал да обикаля Европа, издържал се като се правел на магьосник. Често, когато бил на път, наблюдавал действията на джебчии, в един момент започнал да използва триковете им в своето шоу. Разбира се, само наблюденията не били достатъчни, затова Арно влизал и в пряк контакт с джебчиите. Прилагал следния трик: пъхал в джоба си дебело портмоне и чакал джебчията да му го задигне. Тогава го заговарял и споделял, че са "колеги". Щом крадецът се убедял, че Боб Арно не е цивилен полицай, бил склонен да сподели на чаша кафе своите тайни в бизнеса.

Грубата кражба не е елегантна!

Според Арно напоследък все по-често явление било крадците да набюдават иззад гърба им хората, теглещи пари от банкомати, като запомнят тайния код на картите им, после задигат портмонето с дебитната карта и се "самообслужват". Другата актуална тенденция се опира чисто и просто на бързината - светкавичното измъкване на чантата или смартфона на туриста. Подобни банални кражби обаче изобщо не са елегантни - казва Арно с възмущение.

В класацията му за елегантни кражби води един случай в Москва: джебчията само ловко закачил с рамо един бизнесмен, така че леко да измести портфейла от вътрешния му джоб, но без да го вади. После само изчакал портфейлът да падне сам, без собственикът да забележи нещо.

Тълпата - основна "сцена" за изява на джебчиите

Джебчиите по света са много различни, обединява ги към склонността към изяви там, където има човешки тълпи. В Испания например е хит "трикът с петното": крадецът нацапва незабелязано дрехата на жертва, след което енергично се впуска да помага при чистенето на изцапаното. Паралелно свива портмонето. В Италия пък обичайното оръдие на труда на"майсторите" са дългите пинсети, хирургическите клещи, както и... телените закачалки за дрехи. От тях стават чудесни дълги тънки куки, с които лесно могат да се издърпат чантите на по-разсеяните жени. Много функционални са и дъждобраните, които крадците мятат върху набелязаната вещ - чанта или друго, увиват чантата в якето и се измъкват.

Най-опасните градове

Туристите трябва да внимават най-много в Барселона - препоръчва Боб Арно на базата на дългогодишния си опит. Друго много рисково място е Неапол, особено пристанището. В Йоханесбург, Кейптаун, Дърбан, Москва и Санкт Петербург най-големи опасности крият обществените превозни средства. Същото важи и за метрополиите в Южна Америка.

Най-сигурните начини за привличане на крадеца? Ако се разхождате из Неапол, размахвайки скъпия си часовник. Ако седнете на кафе в Барселона, оставите смартфона си на масата и потънете в картата на града. Ако влезете в някой амстердамски кофи шоп и се радвате на общуването с някой новооткрит приятел, който много държи при непосредствен физически контакт да Ви демонстрира разни футболни трикове. Ако въпреки това все още всичките Ви вещи са по местата си, седнете в нощния влак от Париж за Марсилия и непременно услужете с носната си кърпичка на полялия се с кафе ваш спътник.

Как да се опазим?

Съветите на Боб Арно всъщност не се различават от тези на туроператорите и полицаите: носете парите си в "бъбрек" или чантичка на гърдите. Ако въпреки всичко все пак се налага да носите портмонето в джоба на панталона, то тогава изберете непременно най-тесния. Жените да носят чантите си не само през рамо, а и през глава. Същевременно Арно препоръчва да не се изпада в параноя, достатъчно е да се съблюдават елементарните мерки зи сигурност.