1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Лондонската сензация

Карстен Грюн7 май 2016

Мюсюлманин-сунит, син на пакистански преселник, който си изкарвал хляба като шофьор на автобус, стана кмет на Лондон. Къде другаде би било възможно подобно нещо, ако не именно в пъстрия мултикултурен град край Темза?

https://p.dw.com/p/1IjXC
Садик Хан
Садик ХанСнимка: picture-alliance/ZUMAPRESS

Кой е Садик Хан? Политикът от лейбъристката партия е роден през 1970 година в Лондон в семейство на пакистански преселници. Мюсюлманинът-сунит има седем братя и сестри. След като завършва право, първоначално работи като адвокат на различни правозащитни организации. Влиза в политиката през 1994 година. От 1994 до 2006 година той е представител на лейбъристката партия в общинския съвет на Уондсуърт в югозападен Лондон.

„Да спрем социалното разслоение на Лондон!”

От юни 2005 година Садик Хан е депутат от лейбъристката партия в Долната камара на парламента от родния си избирателен район Тутинг. Като своя политическа кауза той разглежда преодоляването на ксенофобията между различните религиозни общности, както и на растящото социално разслоение в Лондон. Затова се ангажира в битката срещу постоянно растящите наеми и иска да осигури жилища на достъпни цени. Покачването на цените на лондонския пазар на недвижимите имоти доведе до това, че жителите на града са принудени да заделят до две трети от месечните си доходи само за наеми.

Садик Хан обяви също така намерението си да замрази цените на билетите за градския транспорт на сегашното ниво за период от четири години. Като кмет на Лондон, той разполага с годишен бюджет от 20 милиарда евро. Годишната му заплата от 180 000 евро обаче е сравнително скромна за лондонските условия и стига максимум за наема на малка редова къща в някое от предградията.

Хан бе първият мюсюлманин, включен в т.нар. "Privy Council", който съветва и британското кралско семейство. В елитния кръг на съветниците влизат бивши депутати от парламента и Камарата на лордовете, както и представители на църквите. През 2008 година Садик Хан става държавен секретар в министерството на местната администрация. Година по-късно е държавен секретар в министерството на транспорта. През 2010 година е избран за министър на правосъдието на лейбъристкия кабинет в сянка.

Защитник на човешките права

През септември 2015 година е номиниран като кандидат на лейбъристите за кметските избори в Лондон. До последния момент предизборната борба беше доминирана от вражди и нападки между кандидатите. Съперникът му от Консервативната партия Зак Голдсмит, както и премиерът Дейвид Камерън, на няколко пъти се опитаха да окалят Хан като привърженик на радикалния ислям.

London Bürgermeister Wahl Kandidat Sadiq Khan
През септември 2015 Садик Хан бе номиниран от лейбъристите като кандидат-кметСнимка: Getty Images/J. Mitchell

Макар Хан да е бил адвокат на прословутия антисемит Луис Фаракан, на когото Великобритания отказа да разреши входна виза през 2001 г., правозащитникът е добре приет и сред еврейската общност в Лондон. Самият Хан казва, че се застъпва за сигурността на евреите в британската столица и ще се противопоставя енергично на антисемитизма. Новоизбраният кмет се ползва и с пълната подкрепа на мюсюлманите в града край Темза – а техният брой е около милион.

Страхове вместо аргументи

Основният съперник на Хан - Зак Голдсмит твърде късно се обърна пряко към еврейските избиратели. Той всъщност нямаше нужда да полага особени усилия, за да спечели техните симпатии, защото принадлежи към еврейската общност. В предизборната си кампания Зак Голдсмит залагаше повече на нападки срещу Садик Хан, отколкото на аргументи. Той твърдеше, че кандидатът на лейбъристите представлява заплаха за Лондон. На това Хан отговори с думи, които му спечелиха допълнителни симпатии:

"Аз съм лондончанин, британец, изповядвам исляма и съм горд мюсюлманин. Великото нещо на този град е, че можеш да си лондончанин от всякакво вероизповедание, или да нямаш такова, и въпреки това - ние сме не просто толерантни, а се уважаваме, приемаме и радваме едни на други. Това е едно от великите неща на Лондон".