Лобистите - кой има нужда от тях?

Терминът "лобизъм" всъщност обозначава дейността, която групи по интереси извършват в политиката, за да постигат своите групови цели – например производителите на автомобили, лекарите, ако щете дори пожарникарите и хомосексуалните хора. Те установяват връзка вътре в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и се мъчат да прокарат своите – обикновено легитимни – интереси. Впрочем, те вършат същото и в медиите. Напоследък лобизмът често пъти се прикрива с други термини като пиар, например. Причината е, че ако разглобим самия термин, вътре ще открием и отблъскващи елементи: например неприкрит стремеж към облагодетелстване на отделни фирми или цели браншове.

В същото време лобистите вършат и много полезна дейност. Когато в парламентите се пишат законите, например, на депутати им трябва експертно мнение - и лобистите им го предлагат под формата на безплатни консултации. Хиляди мозъчни центрове по света също предлагат безплатната си експертиза по всевъзможни теми. Това е все лобистка работа, от която обаче има интерес и обществото.

Топла връзка

В Германия през последните години лобизмът на няколко пъти попада в центъра на обществената дискусия. И то обикновено във връзка с една ключова индустрия в страната – автомобилостроенето. Концернът Фолксваген, например, е отчасти държавна собственост. Федералната провинция Долна Саксония е собственик на 20 процента от акциите му. Дълго преди да стане външен министър, социалдемократът Зигмар Габриел беше премиер на Долна Саксония. В тази си функция той беше и член на Надзорния съвет на Фолксваген - от 1999 до 2003 година. Същото е и със сегашния министър-председател на провинцията Щефан Вайл. Наскоро се разбра, че една позиция на правителството по един от скандалите, свързани с Фолксваген, е била така да се каже редактирана и парафирана от ръководството на концерна и се появила в публичното пространство в окастрен вид.

И това далеч не е единственият пример за топлата връзка между политиката и автомобилната индустрия. Християндемократът Матиас Висман, който е председател на Сдружението на германската автомобилна индустрия, беше федерален транспортен министър от 1993 до 1998 година. А главният лобист на концерна Даймлер, Екарт фон Кледен, е бивш политик от ХДС и до 2013 година беше държавен секретар в канцлерството. Прокуратурата в Берлин навремето започна разследване срещу фон Кледен, който на бърза ръка излезе от политиката и веднага беше назначен в Даймлер. Разследването обаче беше прекратено.

Нови правила

След това бяха въведени нови правила: през 2015 година германското правителство гласува закон, който урежда въпроса за трудовоправните отношения на членовете на правителството и държавните секретари след тяхното излизане от политиката. Законът предвижда 18-месечна т.нар. "фаза на охлаждане", през която те нямат право да приемат постове в частния сектор.

Дали година и половина „карантина“ е достатъчна? По въпроса съществуват различни мнения, като критиците на лобизма предлагат срокът да бъде удължен до три години. Важно е освен това какъв пост е заемал съответният политик, преди да премине на – обикновено добре платена - висока позиция в частния бизнес - дали е бил министър, заместник-министър или просто депутат и доколко е въздействал върху държавната политика към съответната индустрия? Освен това е необходима и повече прозрачност за дейността на лобистите. Те би трябвало ясно да се обозначават като такива, да има и регистър за лобистите в парламента, да става ясно кой нормативен акт с чия експертна подкрепа е приет. Тинк-танковете и неправителствените организации, които извършват лобистка дейност, също трябва да се огласят като такива и изваждат на светло финансирането си.