Литовците пред труден избор

Двайсет и две години след откъсването си от хватката на Москва малката балтийска република отново има големи планове. Литва планира да изгради нов ядрен реактор в спряната по настояване на ЕС, останала от съветско време АЕЦ Игналина в източната част на страната и по този начин да се освободи от руската енергийна зависимост. През март т. г. беше подписан и концесионен договор с японско-американския консорциум между "Хитачи" и "Дженерал мотърс". За малка страна като Литва това е доста амбициозен план: с мощност от 1 358 мегавата бъдещата централа "Висагинас" ще има капацитет колкото и най-мощните реактори на Германия. И когато бъде построена, новата мощност не само ще покрива изцяло нуждите на страната, но и ще й позволи да изнася електричество в съседните Естония и Латвия.

Ще излезе ли сметката?

Все още обаче нищо не е сигурно. Тази неделя литовците ще избират нов парламент, а управляващият християндемократичен съюз на премиера Андрюс Кубилюс, който е главната движеща сила на проекта, според прогнозите ще събере едва 8 процента от гласовете на избирателите след 4 години на непопулярни мерки за икономии. В Литва няма голямо руско малцинство, каквито имат съседните Латвия и Естония, чиито граждани по тази причина инстинктивно застават зад правителствата си, въпреки че и те изпълняват строги мерки за икономии. В Литва едва 7 % от населението на страната говори руски и литовците не се страхуват от руското малцинство. Крайната непопулярност на премиера Кубилюс поставя под въпрос изпълнението на проекта за нов ядрен реактор. Особено след като опозицията успя да наложи искането си за провеждане на референдум по въпроса едновремено с парламентарните избори.

Сметките на литовския премиер показват друго: в момента страната внася 70 % от  електроенергията и 80 % от цялото си енергийно потребление от Русия. Според Кубилюс Кремъл не само засилва военното си присъстие в областта Калининград на запад, включително като разполага нови ракети, но и обгражда страната с енергийните си пипала. Така например на изток (Калининград) и на запад (Беларус) руският концерн Росатом планирал изграждането на нови атомни електроцентрали, за чиято продукция, като изключим трите балтийски държави, нямало друг близък пазар.

Прекалено голям залък за Литва?

Има обаче и друга гледна точка. Линас Балсис от зелената партия, който също е за скъсване с руските зависимости, не е убеден, че един нов реактор ще донесе мечтаната енергийна независимост от Москва. Според него един толкова мощен реактор, в чисто технически аспект, можел да функционира само като част от съществуващата в района (руска) енергийна мрежа. Само тя можела да спаси Литва от недостиг на електроенергия в случай на авария във "Висагинас", и само тя била в състояние да поема евентуалните излишъци от литовския реактор-колос. Затова зеленият политик смята, че новата ядрена мощност щяла да направи Литва още по-зависима в енергийно отношение от Русия. Според него е по-разумно, а и далеч по-евтино, ако страната заложи на повече и по-малки източници за производство на енергия: от вятър, биомаса от дървесина и преди всичко да реализира най-сетне проекта за изграждане на терминал за втечнен газ в пристанището на Клайпеда, който от 2015 г. може да започне да посреща танкери от цял свят, пречупвайки монопола на руския Газпром.

Скептицизмът на обикновените литовци има чисто прагматични аргументи: те се опасяват не толкова от възможни аварии от типа на Фукушима, колкото от високата цена на проекта. За една страна с население от 3 млн. души близо петте милиарда евро, колкото ще струва съоръжението, това е все едно Германия да похарчи накуп 190 млрд. евро. Особено във врема на криза, когато и без друго бедните балтийски държави реализират спад в почти всички области, в някои - с двуцифрени числа, подобен харч е преголяма хапка, от която на литовците може да им приседне.

АГ, ДПА, ФАЦ, ДР, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева