Литва – един балтийски тигър с наранена репутация

Лиитва се вижда изправена пред кардинални икономически решения.Въвеждането на еврото след две години.Обезпечеването на енергоснабдяването след частичното закриване на АЕЦ Игналина в началото на идната година .Бъдещето на петролните рафинерии в в Прибалтика и въвеждането на данъчна реформа.С оглед на силния си стопански растеж Литва изглежда добре подготвена за изпълнението на тези начинания . Над една година след влизането в Европейския съюз Литва е в пазарно икономическо отношение по-изявено ориентирана отколкото някоя и друга от старите страни членки.Обвиненията срещу минстъра на икономиката Виктор Успаскиш , че облагодетелстваал своята оснавана преди година популитска партия на труда , нейните привърженици и на първа линия самия себе си така и не секват.почти още по-лошо от загубата на престиж на партиите и политиците пе обаче неспособността да се вземат решения по основни въпроси тъй ката коалиционните партньори се блокират взаимно.Но все някак си икономиката и администрацията успяват да преодолеят тези блокади и да насочват страната напред например с една външна политика която прави Литва мост между Изток –Запад , север и Юг плюс тюристически бум и солиден държавен бюджет.В сектора на услугите , В банкит и застрахователните фири особено силно се ангажират германци както и в транспорта ,тук германците се ангажират в логистиката , както и туризма са проспериращите браншове.Индустрията осигурява подема чрез строеж на хладилници , контейнърни кораби или велосипеди , телевизори и електронни продукти за които си намират ниши на пазара.

Междувременно бавно спадащите икономически показатели и планове сочат че Литва е преминала зенита на своя стопански подем и чее атрактивността на Литв като благодарна дестинация за инвестиции отслабва.Причина за това са растящите трудови възнаграждения както и вялите държавни инвестиции. Към това се прибавят и други трудности които помрачават усърдно поддържаната картина за “ балтийския тигър.”Масовото напускане на млади литовци , които обръщат гръб на родината си поради по-ниското заплащане лишава страната от квалифициран трудов потенциал , ккъвто е нобходим за по-нататъшно подръжане на растежа.Евтини но остарели машини намаляват рентабилността.При това последно време става още по-голяма ножицата между между бедни и богати.Така стопанският растеж на Литва се базира преди всичко на елементи , които произтичат от членството в Европйския съюз.Това са силно рзрастналата се външна търговия , помощите от Брюксел и надеждата , за засилване на ивнестициите от страна на държави с високи трудови възнаграждения.

Латнвия и преди всичко Естония извилчт в чужбина по-големи облаги отколкото Литва.Ръководна роля в региона Литва играе например в енергийната политика , която поради близстта и предишщната зависимт от Русия е изключително важен фактор на зи трите балтийски държави. При два от общо три проекта , които да обзпечат за дълго време енергоснабдяването Литва н преден план със сстроежа на един така наречен “ енергиен мост “ към Полша и с това към Запада , както и със строежа на нова атомна електроцентрала.

Закриването на част от АЕЦ Игналина е едното важно решение Второто голямо решение , което правителствената коалиция в Литва трябва да вземе идните седмици също засагя енергийния сектор. Става дума за собствеността върху петролната рафинерия Мацейкиу Нафта.Като единствената неруска рафинерия в източната част на Балтйско море миналат година в Мацекиу Нафта бяха преработени девет милиона тона суров петрол.И без това солидната печалба на рафинерия се удвои през първото тримесечие на тази година макар че с прекъсвания на нефхтени доставки Русия още веднъж искаше да покаже кой дава тон.

Като за нещо по-абстрактно от нефт и атомна енергия става дума при две други предстоящи решения , които ще оставят отпечатък върху икономиката на Литва. Едното решение е за ожесточоне оспорваната данъчна реформа за която в крайн сметка постигна споразумение окалицията от популисти , соцалдемократи , дсницата и земеделската партия тъй като ако не беше постигнала това споразумение коялицият щеше да се разпадне.От идната година данък доход пада от 33 та първоначално 27 и след това на 2 процент.За разлика от данъчната реформа другата промяна се приветства подъдржа .Това е въвеждането на еврото.Ккто и в други направленя Лутва държи също и по отоншение на еврото да е на предна линия макар все още да не са на висота всички предпоставки.