КТБ: голямото замитане на следи

„Абсолютно всичко за КТБ да се разсекрети - влогове, фирми, физически лица, кредити и цесии за целия период от съществуването на банката. Нека веднъж завинаги да стане ясно какво се случва в тази банка.” Това каза българският министър-председател през май тази година. Ако някой е останал с впечатлението, че „думата му е закон”, доста е прибързал. Както и ако някой се е надявал да научи накъде водят следите на изтеклите от КТБ милиарди. Доколкото, разбира се, въобще има следи и доколкото въобще някой ги търси.

Поредната маневра за отвличане на вниманието

В последните седмици синдиците публикуваха поредните дълги списъци с вложители в банката. Голяма част от медиите, и най-вече купените, създадените и издържаните с пари от КТБ, с ентусиазъм се захванаха за работа. И за пореден път се съсредоточиха изцяло върху „любимите” си жертви. Иван Костов, например, който е дежурният „виновник” за всички злини през последните 26 години, за кой ли път вече беше принуден да обяснява, че си е негова работа къде ще си държи парите. На неговия наследник в ДСБ (част от Реформаторския блок, чието отстраняване от днешното управление очевидно е основна цел на собствениците и повелителите на споменатите медии) пък му се наложи дни наред да разнася по разни студия банкови извлечения, за да обяснява кога и какъв депозит е имала партията му.

Това шоу се повтаря периодично вече близо година и половина - всеки път, щом се заговори за КТБ. И всъщност става дума за централизирано организирана, банална маневра за отвличане на вниманието от най-важния въпрос. А това, колкото и да е интересно за жадната за зрелища публика, не е въпросът кой и какво е правил със собствените си пари, кой, колко и защо е държал (изтеглил или загубил) в банката, кредитирайки я по този начин. Най-важният въпрос е кой е задигнал струпаните в нея на пирамидален принцип чужди пари и незаконно ги е отмъкнал в неизвестна посока. Кои са крайните адреси на раздадените необезпечени кредити в схемата от кухи, свързани и офшорни "обръчи от фирми". Отклоняването на вниманието от този въпрос има много проста и ясна цел - да не се връщат парите.

Абсурдната клауза за конфиденциалност

Фирма с голям международен опит в разследването на банкрути и разкриването на финансови измами бе наета, за да проследи парите и да помогне за тяхното връщане. Но надеждата да получим от тази фирма достатъчно изчерпателен и задоволителен отговор на най-важния въпрос не е особено голяма.

Първо, защото кой знае защо договорът с фирмата бе сключен едва през юни тази година - тоест, със закъснение от цяла година. Пропуснатото време силно понижава шансовете за успех на издирвателната операция. За сметка на шансовете за замитане на следите.

И второ, защото, както се оказа тези дни (новина, на която споменатите по-горе медии, естествено, не обърнаха никакво внимание), достъпът до доклада за свършената от фирмата работа ще е невъзможен или във всеки случай силно ограничен и избирателен. Понеже, както обясни в отговор на депутатско питане финансовият министър, договорът с фирмата съдържа клауза за конфиденциалност на информацията. Тъй че и самият министър не я бил чел. Като в "параграф 22" депутатите също няма как да се запознаят с нея. Защото, от една страна, докладът не може да бъде внесен в секретното деловодство на Народното събрание, понеже по закон не представлява класифицирана информация. А от друга - не може да бъде внесен и в явното деловодство на Народното събрание, понеже по договор е поверителен заради клаузата за конфиденциалност.

Наличието на подобна клауза е открай време любим способ на всички български управляващи за прикриване на информация, която пряко засяга обществото. В случая обаче нещата са по-абсурдни от когато и да било. Защото обикновените данъкоплатци са тези, които през държавния бюджет платиха милиардната сметка за аферата КТБ. И затова те имат най-голямо право и основание да научат какво пише в доклада.

Сега депутатите се заричат, че няма да оставят тази работа така. Получават и раздават някакви мъгляви обещания за частичен достъп до информацията в неопределено бъдеще време. От което следва, че на обществото пак ще бъде предоставена само някаква (неизвестно от кого съставена) резюмирана версия на истината.

Паралелни процеси

А аферата КТБ не е приключила. Паралелно с потулването ѝ върви и нейният заключителен етап - придобиване на безценица на най-апетитните активи на банката или на бизнеси, придобити чрез финансиране от нея. За мащабите на бедствието може да се съди по ожесточената битка за овладяване, продажба и препродажба на БТК.

Същевременно „обръчите от фирми”, ожадняли за лесно финансиране след затварянето на КТБ, мигрират към други банки. А при състоянието на банковия надзор няма никакви гаранции, че историята няма да се повтори.

Също като в природата, където нищо не се губи, и в българската политико-икономическа джунгла схемите на грабежа не изчезват. Само преминават от едни ръце в други и се прехвърлят от една плячка към друга.