Кристалина Георгиева: Българите са щедър народ

Кристалина Георгиева бе вчера /сряда/ в Бон, където взе участие в Шестия европейски конгрес по проблемите на населението и защитата от катастрофи. Ето основните акценти от разговора й с колегата Александър Андреев:

А. Андреев: Г-жо Георгиева, чувствителни ли са, според Вас, българите към темата хуманитарни помощи? Ангажират ли се достатъчно?

К. Георгиева: "Данните показват, че обикновените хора в България и към своите сънародници, и към хората по света се отнасят със съпричастие и са щедри. Когато например се събираха помощи за Хаити, българите бяха между страните с най-висок процент на глава от населението. Има изследвания, които показват, че по-бедните хора са по-съпричастни към бедстващите.

България като най-бедната страна в Европейския съюз има тази съпричастност към хората, които изпитват трудности. Но трябва да кажа също, че в България много често чувам от нашите сънародници такива коментари - помогнете на нас, ние имаме бедстващи тук, в нашата страна. Това значи, че ние трябва да работим за повишаването на жизнения стандарт на българина, защото няма никаква причина България да бъде най-бедната страна в Европа."

А. Андреев: Вашият ресор като еврокомисар, излъчен от България, първоначално изглеждаше спокоен, но в момента, в който Вие застъпихте, така да се каже, се надигна вълна от бедствия - в Хаити първо, после в Пакистан. Вие посетихте междувременно много от горещите точки на света. Как Ви посрещат като български еврокомисар? Какво е отношението към Вас и към България в тези горещи точки?

К. Георгиева: "Надявам се, че няма връзка между това, че аз съм назначена като комисар, и многото нещастия тази година. Навсякъде ме посрещат много добре. Поначало към България като нова страна-членка на Европейския съюз, която няма колониално минало, има много положително отношение. В много от тези страни аз се срещах с хора, които са учили в България, които са запазили изключително положително отношение към страната ни.

Но хората се интересуват най-вече от това дали сме в състояние да им помогнем. Когато са изправени пред огромно нещастие, това, което те очакват, е не добри думи, не ги интересува толкова много националността на този, който идва; това, което ги интересува, е дали ние сме ефективни. И това, което аз се старая да направя като еврокомисар в тази сфера, е да гарантирам, че ние сме ефективни, че ние успяваме правилно да построим приоритети, правилно да организираме нашата работа, да стигнем до колкото се може повече хора, които се нуждаят от нас."

А. Андреев: А как гледате на актуалните опасения, че част от парите, хуманитарната помощ за Пакистан, могат да попаднат в ръцете на талибаните? Какви гаранции можете да им дадете?

К. Георгиева: "В програмата на Европейската комисия за хуманитарна помощ ние се отнасяме много сериозно към този въпрос - как можем да гарантираме, че парите, които нашите данъкоплатци предоставят за бедстващите по света, действително стигат до там. И затова ние предприемаме две мерки. Първо, ние имаме партньорски организации, които много внимателно трябва да се отнасят към ресурсите, които предоставяме. Тоест, ние не даваме пари на правителството, ние не даваме пари на местните органи на властта, ние предоставяме ресурси на Червения кръст и Червения полумесец, на УНИЦЕФ, на Световната програма за изхранване, за да могат те да доставят помощ под формата на храна, вода, медицински услуги, доктори, лекарства, палатки на тези, които имат нужда от това. И ние много внимателно оценяваме дейността им. Една трета от нашите партньори, една трета от проектите ни всяка година преминават през много внимателна оценка.

Второ, ние имаме наши работници, на Комисията, които са в горещите точки по света и работят при много трудни условия. Те са очите и ушите не само на комисаря по хуманитарната помощ, но и на европейския данъкоплатец. Те са тези, които следят дали действително успяваме да стигнем до хората, които се нуждаят от нас. И, разбира се, когато аз пътувам по тези места, винаги се старая да говоря с тези, за които е предназначена нашата помощ, и да чуя от тях дали действително това, което ние смятаме, че искаме да постигнем, става. И трябва да ви кажа, че на много места много емоционално почувствах тази благодарност, която хората изпитват - жени, майки на болни дечица, възрастни хора - благодарността, която те изпитват към европейците за помощта, която им предоставят."

А. Андреев: Непосредствено след началото на наводненията в Пакистан в Германия се чуха доста критики, че германците като че ли не са склонни да дават толкова помощи, колкото обикновено предоставят. Германия е по принцип една от страните, която дава най-много хуманитарни помощи, събрани от частни лица. Как оценявате в момента готовността на германците да помагат?

К. Георгиева: "Това са две трагедии в една - голяма част от пострадалите са бежанци от конфликтите в севера на страната, на юг огромна част от пострадалите не само са загубили добитък, къщи и поминък, но има и голям риск, че те ще загубят следващата реколта. А за много от тях това е катастрофално. В тези условия минаха няколко седмици, докато хората по света разбраха истинския мащаб на бедствието. Но когато го осъзнаха, те отвориха сърцата, отвориха си и джобовете, за да могат да помогнат на тези хора, пострадали толкова много от това нещастие.

Представата, че Пакистан е страна, която е завладяна от екстремисти и терористи, застана през първите дни след нещастието на пътя на обичайната щедрост, на която сме свикнали. Но колкото повече изпъкваше лицето на нещастието - отделните страдащи хора, толкова повече започнахме да се отнасяме към Пакистан така, както трябва - тоест като към страна, която е пострадала, като към народ, който е бил сполетян от огромно бедствие."