1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Край Дунав кучета ни яли

14 септември 2011

В следващите 10 години поречието между България и Румъния трябва да стане толкова привлекателно за живот, че населението му да спре да бяга. Такава е поне идеята. Но май е само блян. И май Видин никога няма да е Виена...

https://p.dw.com/p/12Z39
Изоставени и забравениСнимка: DPA

„Европа остава в съседния кораб”, пише румънският поет-дисидент Мирча Динеску. А географската ръкавица на един от най-красивите завои на Долен Дунав при Видин и Калафат сякаш е вдъхновила поета да напише тези думи. Животът тук минава в очакване да свърши сагата Дунав мост-2. Да бъде почистена реката. Да бъде укрепен брегът и да бъдат съживени пристанищата. За да се върнат пътническите кораби от Пасау и Виена. Някой ден. А в днешния само една четвърт от европейските кораби по Дунав продължават от Будапеща надолу към Дунавската делта. Регионът от двете страни на Долен Дунав в чупката, която прави европейската водна магистрала при Видин и Калафат, за последните 20 години е опустял.

Българска работа

Donaudelta in Rumänien
Пустош и застойСнимка: DPA

Какво прави държавата? За българската наскоро стана известно, че строи Софийското метро с европари за... Дунав. Част от общата сума в размер на 138 млн. лв., предназначена за укрепване на българския бряг и за разчистване на реката, ще се пренасочва към центъра. "Българска работа е това! Дайте да покажем лицето, а край Дунав кучата ги яли...". Така окръглят картинката в Антимово - българското село, където е единият край на Дунав мост-2. Досега съоръжението е изградено само до средата на реката.

Как се строи мост за 2 години

От 103 до 105 г. римляните  издигат  каменно-дървен мост при Дробета /Турну Северин/. Съоръжението е дълго над един километър. Пътен мост при Ескус /Гиген/ строи и Константин Велики през 328 година. Но това е било преди около две хилядолетия.

Днес, според наследниците на Западната Римска империя, Дунав свършва в... Будапеща. Така поне казали в Белгия на Волфганг Лимберт, когато миналата година обявил, че работи по проект за Дунавски велопът от Будапеща до Констанца. По това време Лимберт е ръководител на Бюрото на Германското дружество за техническо сътрудничество /GTZ/ в Белград. Сега 600-километровият дунавски веломаршрут от Будапеща до Констанца, част от така наречения ЕuroVelo 6, пресича 5 европейски държави, има 8 географски карти, 1000 указателни табелки.

Българското влачене по дъното

Flash-Galerie Passagierschiff Amadante auf dem Main-Donau-Kanal
Дунав носи повече от TUI?Снимка: by-sa/L. Kenzel

Всъщност мечтата на Волфганг Лимберт е пътешествие от Ротердам по канала Рейн-Майн-Дунав в Германия, през Виена, Будапеща, Белград, Видин и Калъраш до делтата на Дунав. Път от Атлантика до Черно море - това вече прави от Дунавската периферия в Румъния и България  кръстопът, казва Лимберт. Той мечтае да „докара” тук поне 10% от 250-те хиляди велотурсти, които всяка година обикалят Германия.

Дунавският велотуризъм ще донесе на България повече приходи от TUI, убеден е Лимберт, защото и Румъния, и България имат потенциал за развитие - тяхната природа е източник на позитивност в българо-румънския образ.

Един ден Видин и Калафат могат да заприличат на Виена, убеден е румънският поет и дисидент Мирча Динеску. Но засега България и Румъния все още се влачат по дъното на Дунав. А Европа все така остава в съседния кораб.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Емилиян Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми