Косово: две крачки напред, една назад

В южния край на моста над река Ибър в разделения град Косовска Митровица група студенти чакат ръководителката на курса по английски Лорида Садику, която също като тях е студентка. Те са косовски албанци като нея и всеки един от тях е на не повече от 20 години. В най-младата държава в Европа живеят предимно млади хора - повече от половината население са хора на възраст под 30 години.

Митровските студенти, за които става дума в нашия репортаж, прекосяват този ден заедно моста, известен и извън границите на Косово като “мост на разделението”. Той свързва южната албанска част и северната сръбска част на град Митровица. И до днес по протежението на реката Ибър в северната част на Косово минава границата, разделяща хората според тяхната етническа принадлежност.

Курсът по английски, организиран от хуманитарната организация Community Building Mitrovica (CBM), се провежда в частен университет в доминираната от сърбите северна част на Митровица, където и до ден-днешен не признават независимостта на Косово. Именно натам са се насочили младите косовски албанци от южната част на града. В курса участват същи сърби от Северна Митровица. “Разбира се, целта е не само да учат английски, а и да вършат нещо заедно”, посочва ръководителката на проекта Наташа Савелич. Дори и десет години след обявяването на независимостта на Косово все още е непривично млади албанци и сърби да правят нещо заедно в етнически разделения град.

Късче спечелена свобода

Лорида Садику разказва, че леля ѝ живее в малък квартал с преобладаващо албанско население в северната, сръбска част на Митровица. “Посетихме я у дома ѝ за пръв път през 2006 година - седем години след войната в Косово, прекратена с въздушните удари на НАТО срещу Сърбия", разказва Садику. След това леля ѝ цели шест години не посмяла да отиде да ги види в южната част на Митровица. За да го направи, е трябвало да мине по моста на разделението.

“Късче свобода” за Садику е това,  че тогавашното време вече е отминало. Сръбският й колега Лазар Живкович, който преподава английски на сърби, стои до нея и като че ли не вярва на разказа ѝ. Защото според него албанците не са имали никакви проблеми в сръбските анклави на Косово. И обратното. Истина е обаче, че десет години след обявяването на независимостта младото, следвоенно поколение косовари е далеч по-мобилно от това на своите родители. А за по-възрастните почти нищо не се е променило. 

На Митровския мост при добро време се разхождат по-възрастни мъже, някои от тях носят традиционното албанско кече. ЕС инвестира много пари, за да може мостът да се превърне в място за сближаване. Но по него автомобили и досега не се движат. Отляво и отдясно на пътното платно има колоездачни пътеки, каквито има и на други места в Европа. Само че тук никой не ги използва. Само по пешеходните пътеки ще видите хора, които се разхождат. Само че малко преди сръбската част на Митровица по-възрастните се връщат обратно. Точно от мястото, където стърчат останките от разделителната бетонна стена, издигната навремето по поръчка на градската управа на сръбска Митровица.

С пари на ЕС

В южната част на Митровица, недалеч от моста, има спортен център. Над входа му виси надпис: “Построен със средства на Европейския съюз”. Само че и до ден-днешен басейнът в него не работи. Покривът тече. Сградата, предвидена за нов търговски център, е част от комплекса. Само че никой не я наема.

“Наемите са твърде скъпи”, казва пазачът на отсрещния паркинг. Но никой не е наясно какъв точно е проблемът. Всеки обаче знае едно нещо и ако попиташ, всеки ще ти каже, че е построена от ЕС.

Също с европейски средства, както и с помощи от международни организации, косоварката Валдете Идризи е основала след войната организацията CBM, чиято цел е да събира и сближава хората. Идризи е отраснала в сръбската част на Митровица, по време на войната била прогонена от сръбските войници. На местните избори миналата година Идризи издигнала кандидатурата си за кмет на града и на първия тур била фаворитка, само че на втория тур загубила срещу кандидата на опозиционната Албанска националистическа партия. Кандидатурата на Идризи била издигната от управляващата тогава партия на президента Хашим Тачи, когото мнозина обвиняват в корупция. Може би затова Идризи е загубила изборите.

Мнозина, най-вече младите хора, са изгубили вяра, че политиците ще изпълнят обещанията си. Десет години след обявяването на независимостта, нещата в Косово продължават да си вървят все по същия начин: две крачки напред, една назад.