Коронавирусът разкри скандала в германските кланици

"Безплатен обяд няма", гласи известната поговорка. Все някой накрая плаща цената. Това се отнася и за евтиното месо, което имат възможност да купуват потребителите в богатите индустриални държави.

След като на стотици източноевропейски работници в германската кланица „Вестфлайш“ в Косфелд бе направен положителен тест за коронавирус, стана ясно едно: при сегашната криза най-вече те са тези, които плащат цената за евтиното месо - в най-лошия случай дори с живота си. Ръководството на фирмата твърди, че се отнася отговорно към своите работници. Но всъщност браншът почти изцяло работи с подизпълнители от Източна Европа - най-често това са румънци, българи и поляци.

Никой не поема отговорността

„Вестфлайш“ и другите големи кланици правят всичко, за да намалят разходите си, но отричат да са виновни за почти нечовешките условия, в които живеят стотици техни работници от чужбина.

Подизпълнителите от своя страна казват, че политиците са отговорни за защитата на труда и на здравето. Но кои точно политици? Би трябвало да има конкретни задължения на местно, провинциално и национално ниво. А когато става дума за условията на живот на работниците в кланиците, всички власти се опитват да си прехвърлят вината едни на други. Или пък да се правят, че не знаят колко сериозен е проблемът.

При това мизерните условия, в които живеят източноевропейските работници в германските кланици, не са никаква тайна. Всички знаят това от години и - и мениджърите от „Вестфлайш“, и подизпълнителите, и местните власти, и полицията. Но никой досега не е бил разтревожен от ситуацията.

Опасните огнища на зараза

Коронавирусът обаче промени това. Ако работниците живеят по трима или по четирима в стая, опасният вирус се разпространява много бързо. И не остава само при чуждестранните работници, а застрашава всички останали в населеното място. Излиза, колкото и цинично да звучи, че ако я нямаше пандемията, тези нечовешки условия на живот едва ли щяха да развълнуват никого.

Скандалът е с международни измерения, той засяга не само източноевропейските работници. Германската месопреработвателна индустрия произвежда междувременно толкова много и толкова евтино, че може да изнася дори за Китай. Фирмите оказват натиск върху производителите, които са принудени да отглеждат животните по мъчителен за тях начин в лоши условия и да ги тъпчат с антибиотици, за да не се разболеят. Хранят ги с евтина соя и царевица от Южна Америка, където пък изсичат тропическите гори заради отглеждането на тези култури.

Прекалено висока цена за всички

Накрая всички ние плащаме високата цена за това евтино месо. Антибиотиците в него водят до резистентност към медикаментите при хората. Производството на месо замърсява водите, тъй като в почвите попада твърде много тор.

Всичко това е известно и на промишлеността, и на политиците. Всички знаят и какво би трябвало да се направи: да се отворят малки децентрализирани ферми, които да произвеждат качество, а не количество. Вероятно от това ще се печели по-малко, защото износът на месо за чужбина  няма да е изгоден вече, а стековете в Германия ще поскъпнат. Но както сочат допитванията: преобладаващото мнозинство от германците са съгласни да се реформира аграрната политика. Нужни са кураж, воля и смело ръководство, което да поведе към напредък, вместо да замита проблемите под килима.