Пандемията засяга тежко бездомните от България и Румъния

Благой, Роберт, Вито и Лукас са бездомници. Също като Ангел С. от България, който вече е покойник. За неговата история пишат мюнхенските издания "Меркур" и "ТЦ".

"Просто заспа и повече не се събуди," разказват останалите пред репортери. Според двете публикации и петимата са българи, пристигнали в Мюнхен по доста рискован начин - отчасти пеша, отчасти с велосипед. Търсели работа, търсели си щастието, но така и не намерили нито едното, нито другото. Понякога ги взимали като надничари на строителни обекти, но това било всичко. Спели на улицата, включително и в сегашните студени зимни дни. 59-годишният Ангел С. навярно е починал именно от премръзване.

Пандемията усложнява и без това тежката ситуация на бездомните

Според една приблизителна оценка в Мюнхен живеят 8400 бездомници, като около 550 от тях спят под открито небе. Двете издания цитират социалната работничка Андреа Гарлонта, която обяснява колко нови трудности създава пандемията на онези, които се грижат за бездомниците. Така например в един от приютите в стаи за 12 души вече могат да бъдат настанявани само по шестима.

За същите проблеми говори и нейният хамбургски колега Йохан Грасхоф. Пред "Ди Цайт" той също така обръща внимание на опасната ситуация, в която изпадат бездомниците: хем трябва да спазват дистанция заради антипепидемичните мерки, хем нямат друг изход, освен приютите. Грасхоф разказва още, че рязко са намалели финансовите средства за подпомагане на бездомниците, а и те самите вече не били в състояние да припечелват от просия или от продажбата на вестниците, които се издават с цел препитание на живеещите на улицата. Твърди се, че само през тази година в Хамбург са починали деветима бездомници - според Грасхоф числото е необичайно високо и има връзка с пандемията. "Забелязваме колко уморени и слаби са хората на улицата," споделя той в интервюто.

Живеещите на улицата често отказват да се върнат в България и Румъния

Грасхоф обяснява още, че социалните служби се опитват да помогнат на бездомниците с консултации, трудово посредничество и медицински грижи, но когато самите бездомници отказват да сътрудничат, общината стига до извода, че те нямат никаква перспектива в Хамбург и трябва да се върнат обратно в своите страни - най-често Румъния и България. На тези хора институциите трябва да предложат подслон, но вместо това често им дават просто самолетни билети, които мнозина от тях отказват, обяснява социалният работник. Той уточнява още, че когато става дума за граждани на държави от ЕС, властите не могат просто да ги изгонят, но не са длъжни и да им отпускат социални помощи, ако няма доказателства, че извършват законна трудова дейност в Германия.

Надеждите за по-добър живот в Германия понякога се оказват напразни

За тежката съдба на бездомниците в тези студени дни става дума и в репортаж на берлинското радио rbb. Дякон Волфганг Небел, който помага на хората в затруднено положение, казва пред медията, че напоследък са се увеличили предубежденията към тези хора: "Мнозина се питат: Защо бездомниците нямат работа?“ Небел обяснява, че много берлинчани вече гледат с лошо око на просяците и просякините от Полша, България и Румъния, чийто брой непрестанно се увеличава. Берлин е бляскав град, в който много източноевропейци виждат обещание за щастлив живот, но сериозна част от тях така и не успяват да си стъпят на краката тук, казва свещеникът.