Конференция на ООН по проблемите на противопехотните мини в Хърватия

През следващите четири години Хърватия трябва да се освободи от всички противопехотни мини.

Войната в Хърватия отдавна свърши, но опастността за живота на хората живеещи в Загреб, Дубровник или Риека остава. Хърватия, която е зависима от туризма страна, вече е разминирала крайбрежните райони.

Ето какво каза Мирко Иванувич, специалист в хърватския център за отстраняване на противопехотните мини:

“Северно от Истрия няма проблем. Разбира се, ако навлезете в гората, там може би ще е опасно за ловджии.”

Австрийският посланик Волфганг Петрич, който предава председателството на на международната Конвенция за забрана на противопехотните мини на хърватското правителство, каза, че Хърватия би трябвало да изведе целия регион крачка напред в борбата срещу противопехотните мини. Откриването и обезвреждането на на противопехотни мини в Хърватия до голяма степен е било финансирано от правителството.

Босна и Херциговина изостават от Хърватия в разминирането, въпреки че войната там приключи още през 1995.

Ахдин Ораховац от центъра за противопехотни мини в Сараево, каза:

”След 2010 ще имаме още повече работа. Над 4% от площта на Босна е минирана. Това са над 2 000 кв. км.”

Смятя се, че в Босна може да има до 900 000 противопехотни мини. От края на войната досега там от експлозии на противопехотни мини са загинали 1 500 души – 1/5 от които деца.

През 1996 около 400 бивши босненски войници са били прехвърлени на други места. Много от тях вече не могат да работят в родината си, тъй като там липсват средства. За това много босненски специалисти по обезвреждане на мини са заминали за Ирак, Афганистан, Русия или за някъде другаде.

Ораховац допълни:

“В някои африкански страни се премахват мините само по пътя, който води към мястото, което трябва да бъде достигнато.”

В някои части на Уганда, Ангола или Конго не могат да бъдат доставяни помощи, тъй като е твърде опасно.

Въпреки всички проблеми в югоизточно-европейските страни, австрийският дипломат Петрич е убеден, че Европа първа ще бъде разминирана. От 147-те страни обаче подписали конвенцията от Отава за забрана на противопехотните мини 50 не са изпълнили поетите ангажименти. Освен това не всички страни-членки на ЕС са се присъединели към конвенцията, като например Полша и Финландия.