Конституцията се роди в Бон

Преди 70 години западногерманците свикаха Парламентарен съвет, който трябваше да обсъди първия основен закон на бъдещата Федерална република Германия. Но къде ли да заседава този съвет? Споровете продължават дълго, накрая изборът пада върху Бон, който по-късно ще стане и столица на ФРГ. Столица, която нарочно не се казва „столица" – законът я нарича „временна резиденция на правителството и парламента на Западна Германия".  Защото западногерманските политици разглеждат разделението на страната като временно положение. Затова през август 1948 не използват термина конституция, а подчертават, че работят над "основен закон".

Как се стига дотам?

На т. нар. „Лондонско съвещание“ през пролетта на 1948 е взето решението да бъде създадена самостоятелна (западно-) германска държава с три отделни окупационни зони. На съвещанието изрично не са поканени представители на Съветския съюз. На 1 юли 1948 година военните коменданти на западните окупационни зони канят във Франкфурт на Майн премиерите на тогавашните провинции, намиращи се под техен контрол - Бавария, Хесен, Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия, Райнланд-Пфалц, Баден-Вюртемберг, както и кметовете на Хамбург и Бремен, и им връчват условията на западните държави-победителки за приемането на нова конституция.

Никога вече Хитлер!

Изискванията към този „Основен закон" могат да се обобщят така:  той не бива да допуска Германия да се окаже в ситуация като онази, довела да създаването на "Третия райх", и трябва да гарантира неприкосновеността на личността, свободата на мненията и съблюдаването на принципите на демократичната държава. За изпълнението на тази задача работата е разделена на два етапа - експертен и законодателен. На първия етап се създава „Конституционен конвент", в който участват 30 души – политици, юристи, експерти по държавно право и управление. За две седмици Конвентът подготвя изчерпателен проект на основен закон със 149 параграфа.

Къде да се съберат?

Докато експертите заседават, западногерманските политици търсят подходящо място за провеждането на Парламентарен съвет, в който трябва да участват делегати от местните парламенти. Очаква се приемането на конституцията да продължи няколко месеца, тъй че за целта е необходима подходяща инфраструктура. Повечето германски градове са в развалини и изборът не е особено голям.

Американците първоначално искат да наложат Франкфурт на Майн, но накрая отстъпват пред британците, които настояват Парламентарният съвет да заседава в тяхната окупационна зона. Сред градовете-кандидати са още Дюселдорф, Кьолн, Бон, Целе, Кобленц и Карлсруе. Изборът пада върху Бон, главно благодарение на усилията на един германски политик: тогавашния шеф на държавната канцелария на Северен Рейн-Вестфалия Херман Вандерслеб. Освен това в Бон са оцелели достатъчно сгради за провеждане на заседанията и за настаняване на участниците. На няколко километра е курортът Бад Годесберг, на хвърлей камък започва и френската окупационна зона.

Бон ще бъде! А Аденауер по случайност живее на отсрещния бряг.

Кьолн не попада в окончателния списък на кандидатите, защото е почти напълно разрушен. А по-сетнешната столица на провинцията Дюселдорф не проявява особен интерес. Окончателното решение е взето в хода на телефонна конференция на 13 август 1948 година. По това време още изобщо не се обсъжда въпросът за столица на младата държава, но провеждането на Парламентарния съвет в Бон значително увеличава шансовете на града.

Това решение доставя особена радост на бъдещия първи федерален канцлер Конрад Аденауер, който председателства Парламентарния съвет. Вече десетина години той живее тъкмо в село Рьондорф, което е разположено точно срещу Бон, на другия бряг на Рейн. Преди това Аденауер живее в близкия голям град Кьолн и дори става негов кмет. Но през 1933 година националсоциалистите го свалят от този пост.

Човешкото достойнство е §1

Първото заседание на Парламентарния съвет, в което участват 65 делегати, се провежда на 1 септември 1948 година, а последното на 8 май 1949 година.На 23-ти май същата година, пак в Бон, Основният закон е подписан в рамките на специална тържествена церемония. Оттогава насам членовете на Парламентарния съвет неофициално се водят "бащи на германската конституция", макар че има и няколко „майки": в Съвета участват (само) четири жени. Основният закон се състои от 149 параграфа, а член първи гласи: "Човешкото достойнство е неприкосновено!"

Така звучи една централна поука от мрачните години на Хитлер. Единодушно е мнението, че този конституционен постулат играе решаваща роля за по-сетнешните успехи на западно-германското общество.

Между другото: редом с Берлин, и до днес е седалище на германските министерства и втора резиденция на президента.