Константин Велики - светец или палач?

Константин Велики умира в края на май 337 година. Погребан е тържествено в църквата "Св. Апостоли" в Константинопол. Саркофагът е заобиколен от 12 надгробни паметника, символизиращи апостолите, към които починалият един вид се присъединява. Константин остава майстор на инсценировките и след смъртта си - качество, което му помага много да стане най-дълго управлявалият римски император след Октавиан Август.

Видението на Константин

Кариерата на Константин е повече от забележителна, имайки предвид, че произхожда от незаконната връзка на офицер с бивша робиня. Възходът му става възможен благодарение на реформите на император Диоклециан и въведената от него система на тетрархията /четиривластието/ - при която двама старши императори и двама подимператори управляват съответно по една част на империята, а издигането в йерархията зависи от заслугите. Благодарение на това бащата на Константин успява да стане един от императорите, а синът се присъединява към неговия легион, разположен в Британия. След неочакваната ранна смърт на бащата, легионите застават на страната на Константин и го провъзгласяват за император през 306 година.

Същевременно обаче в Рим за император е обявен друг - Максенций, а Константин повежда войските си на поход срещу Рим. В навечерието на битката се случва нещо, което влиза в историята като "Видението на Константин". Той получава в съня си знак от Бога да изобрази неговия лик на щитовете на войниците, за да победи. Константин изпълнява указанието и печели битката при Милвийския мост.

Не е известно дали към момента Константин вече е бил приел християнството. Но разпорежда християните да бъдат признати със закон, стратегията му включва и интегрирането им в държавните структури. Впоследствие самият Константин признава върховенството на християнския Бог, но същевременно продължава да спазва и езическите обичаи. В късноантичната Римска империя съществуват стотици религиозни култове и взаимното им свързване е било нещо нормално.

Егоист в пурпурни одежди

Спрямо политическите си противници Константин, който от 324 г. управлява еднолично, е абсолютно безцеремонен, включително що се отнася до членовете на семейството, както пише критично настроеният към императора историк Зосим: "Той насочва безбожието си срещу собственото си семейство, убивайки сина си Крисп, защото го подозирал, че има афера с мащехата си Фауста. Майката на Константин е много разстроена от случая, а Константин, като че ли иска да я утеши, извършва още по-голямо зло - затваря Фауста в една претопла баня, от която тя е изнесена мъртва", пише Зосим. Константин решава да се освободи от Крисп и Фауста в Сердика, днешна София - град, който той много харесва. Нарича го "моя Рим".

Не е изключено Крисп и Фауста да са подготвяли преврат срещу Константин, но убийствата им предизвикват истински ужас. Тези жестокости също допринасят за противоречивия облик на императора. През 19 век швейцарският историк Якоб Буркхард го нарича безпринципен "егоист в пурпурни одежди", който не се интересува от религията, а от властта.

Само че при античните владетели религията и политиката няма как да бъдат разделени, във връзка с което Константин свързва християнството с държавата и по този начин му проправя пътя в Римската империя. За един прагматик няма никакво противоречие в това да се кръстиш непосредствено преди смъртта си, а същевременно да бъдеш обожествяван.

АГ, ДР, КБ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел