1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Колко скъп ще излезе Козлодуй?

7 август 2013

В хода на присъединяването си към ЕС България се задължи да спре старите ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй. Четири реактора вече са спрени, но това не означава, че те са окончателно закрити. Сега въпросът е: кой да плати?

https://p.dw.com/p/19KX9
Снимка: BGNES

В бюджета на ЕС до 2020 година са предвидени 860 млн. евро за дейности по закриването на ядрени мощности в българската АЕЦ Козлодуй, в литовската АЕЦ Игналина и в словашката АЕЦ Бохунице. Още отсега обаче е ясно, че тези пари няма да стигнат доникъде, пише германският "Ханделсблат".

"Само в АЕЦ Бохунице се очертава дупка от 130 млн. евро, за която засега не е намерено нито национално, нито европейско финансиране", казва пред "Ханделсблат" Йенс Гайер от фракцията на германските социалдемократи в Европейския парламент. Като член на бюджетната комисия той е участвал в инспекции на дейностите по закриването на АЕЦ Бохунице. Изводът на експертите гласи, че окончателното спиране на старите ядрени мощности крие огромни финансови рискове за бюджета на ЕС.

Скъпото сбогуване с атома

Ядрените централи в Игналина и Козлодуй може да излязат още по-скъпо на европейските данъкоплатци. По данни на европейската Сметна палата разходите по консервирането на всички подлежащи на закриване ядрени мощности може и да надхвърлят предвидените за това средства със сумата от 2,5 млрд. евро. В хода на присъединяването си към ЕС България, Литва и Словакия се задължиха да спрат общо осем ядрени реактора съветско производство. Четири реактора в АЕЦ Козлодуй бяха спрени още през 2004 и 2007 година, през 2004 и 2009 година - два в АЕЦ Игналина, а през 2006 и 2008 година бяха спрени два реактора в Бохунице. Това обаче не означава, че въпросните ядрени мощности са окончателно закрити - горивните им елементи, както и други радиоактивни материали трябва да бъдат демонтирани и складирани в специални депа за отработено ядрено гориво, а бетонът и почвата в района на централите трябва да бъдат обеззаразени. Чак след това може да се смята, че ядрените мощности са окончателно закрити, пише "Ханделсблат".

Litauen Ignalina AKW
Литовската АЕЦ ИгналинаСнимка: AP

В Бохунице всички тези дейности трябва да приключат до 2025 година, в Игналина - до 2029-та, а в Козлодуй - до 2035 година. Ако не възникнат непредвидени обстоятелства. Така например в Игналина операторът на централата и фирмата, която я подготвя за закриване, непрекъснато водят правни спорове, което удължава сроковете и увеличава разходите. Стигна се дори до временно спиране на европейското финансиране.

От чий джоб да дойдат парите?

Неясни отговорности, лоша координация и недостатъчна оценка на рисковете затрудняват дейностите по окончателното закриване на ядрените мощности в Източна Европа. А в Брюксел вече започват да губят търпение. Към края на тази година разходите на ЕС ще достигнат сумата от 3 милиарда евро, а до 2020 година ЕС ще е покрил над 60 процента от всички разходи по закриването на въпросните ядрени мощности. "Никога не сме обещавали пълно финансиране", казва Ингеборг Гресле от фракцията на християндемократите в Европарламента. Именно това обаче очакват отделните страни. Те казват: принудихте ни да закрием ядрените си мощности, затова сега не можете да ни оставите да се оправяме сами. Има и нещо друго: местните власти се опитват всячески да отложат закриването на работни места.

АГ, ХБ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми