1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой се страхува от миналото на Борисов - и на България?

17 юли 2012

Никой да не посяга на Възраждането! И на Васил Левски! Дали тези теми-табу ще влязат в следващия медиен мониторинг? Тазгодишният видя медийни забрани, свързани с българските банки и миналото на премиера Борисов.

https://p.dw.com/p/15YRB
Снимка: Fotolia/Jonathan Stutz

Неудобното минало на премиера Бойко Борисов и близкото му обкръжение - много български печатни медии замитат тази тема под килима. Това показва едногодишният анализ на съдържанието на 10-те най-разпространени български печатни медии. Анализът възникна по инициатива на Института за модерна политика с подкрепата на германската либерална фондация „Фридрих Науман”. Седемчленно жури от водещи журналисти, медийни експерти и правозащитници номинира 55 теми-табу за българския печат. От тях в крайна сметка бяха подбрани 22-те най-често напълно загърбвани, сериозно подценявани или тенденциозно отразявани проблеми.

Гнилите ябълки

Общественият интерес страда най-осезаемо от премълчаването на темата за „гнилите ябълки” в българската банкова система. Според грамите в сайта на „Уикилийкс”, тези банки перат пари на престъпници и въртят игри с невъзвращаеми кредити. Въпреки това за техните собственици, капитали и обвързаност с властта се знае много малко. Несъмнено фактът, че „гнилите” са сред големите рекламодатели, влияе върху редакционната политика по въпроса.

Symbolbild Mülleimer mit Zeitungen Presse schlechte Presse
По страниците на българските печатни издания почти няма сериозни анализиСнимка: Fotolia/Imaginis

Извън темата „Катуница” и криминалните хроники, проблемите на ромите също са се премълчават и пропъждат от медийния дневен ред, твърдят изследователите от проекта на фондация „Науман”. Същата съдба имат проблемите на хомосексуалните хора в България, задкулисните назначения и сделките в съдебната система, събитията на „Алея Първа” и връзките на варненската групировка ТИМ с правителството.

Засега медийният мониторинг с подкрепата на германската фондация взима под лупа само централния български печат. Но занапред наблюдателите ще обърнат внимание и на регионалните медии. В тях по правило табу е буквално всяка дума, казана срещу алиансите на местните управници, магистрати и икономически „фактори”. А публикуването на критични материали най-често води до физическа разправа и морален тормоз, казаха специалисти по време на представянето на мониторинга върху забранените теми в българската преса.

Възходът на жълтото

Ръководителят на медийното проучване д-р Иво Инджов обяснява, че в българските медии протичат два успоредни процеса, които са тясно свързани. Булевардизацията на медиите пропъжда обществено значимите теми. Така се замъгляват или изцяло изчезват журналистическото разследване, компетентните анализи, коментарите и дискусиите. По страниците на българските печатни издания почти изцяло липсват сериозни анализи. Това прави особено тягостно впечатление при сравнение с продукцията на сериозния германски периодичен печат, твърди Аспарух Панов от софийското бюро на фондация „Науман”. „Най-тиражните германски вестници и списания задоволяват потребностите на сериозен и широк кръг от читатели, които им отделят много време и наистина четат пространните коментари и анализи по актуални теми. Именно затова в Германия печатът играе огромна роля за информиране на обществото и за контрола върху властта”, смята Панов.

Славното българско минало

Symbolbild Bücherregal mit alten Büchern
Кое е мит и кое - истина?Снимка: henryart/Fotolia

Табуизирането на теми от сериозен обществен интерес в България и заместването на правдивата и критична информация със скрити платени публикации и автоцензурирани писания налага мониторингът върху табутата в българския печат да бъде продължен и разширен, единодушни са авторите на медийното проучване на фондация „Науман”. Членът на журито Александър Андреев е номинирал още теми, които според него се премълчават или игнорират. На първо място сред тях е митологизираното и често изопачавано българско минало, както и образите на ключови исторически фигури - като Васил Левски например. Според Андреев в България има широк консенсус по въпроса, че е недопустим какъвто и да било критичен прочит на Възраждането, че е забранено всякакво негово тълкуване извън „канона”. Почти същото се отнася и до дейността на Българската православна църква и висшия й клир, смята Андреев.

Автор: Н. Цеков, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми