Терорът в Нигерия

Бойците от "Боко Харам" очевидно са твърдо решени да спечелят надпреварата за най-бруталната терористична групировка в света. Жадни за кръвопролития те кръстосват села и градове. Все по-често те използват деца за извършването на самоубийствени нападения - като живи бомби. В края на миналата седмица се самовзриви едно 10-годишно момиче, а малко преди Коледа имаше друг подобен случай - с 13-годишно момиче.

Последните няколко месеца показаха, че "Боко Харам" цели само едно - да всява страх и ужас. Действията на групировката отдавна вече нямат нищо общо с религията - самозваните ѝ бойци могат да вербуват последователи за делото на исляма вече само единствено чрез заплахи или с пари.

Много пасивни свидетели на терора

Ужасяваща обаче е не само бруталността на "Боко Харам", но и това, че никой не се опълчва на терористите. Докато във Франция и по цял свят милиони излязоха на улицата, за да изразят солидарността си с жертвите на терора, международната общност продължава да си мълчи за хилядите избити в Нигерия. Още по-ужасно е, че и в Нигерия никой не протестира. Онези, които в столицата Абуджа продължават да настояват за освобождаването на отвлечените през април 2014 момичета, са само шепа хора. Все пак миналата година през май инициаторите на кампанията "Върнете ни момичетата" си спечелиха международна солидарност.

Това показва, че хората в Европа и Северна Америка все пак са готови да се ангажират, ако знаят за кого и за какво. След атентатите в Париж германски политици призоваха света да обърне внимание и на кланетата в Нигерия. Медиите също редовно информират за събитията там. Защо тогава хората не излизат на улицата да протестират?

Една от причините за това вероятно трябва да търсим в безпомощността на елита в Нигерия и на широките слоеве от населението, които изглежда слабо се интересуват от насилието в собствената им страна. Докато френският президент Франсоа Оланд призова цялата нация и половината свят да протестират, нигерийският президент Гудлък Джонатан невъзмутимо се появява по светски партита, рождени дни и сватби. От време на време изпраща съболезнователни телеграми до Пакистан и Франция, а за драмата в собствената си страна или не намира време, или се изказва с голямо закъснение.

Парализирани от шока

А народът? Както изглежда, той е изпаднал във вцепенение. През февруари хората гледаха хипнотизирано на президентските избори, както зайчето гледа змията, и се надяваха, че все някога нещо ще се промени. Вместо това в социалните мрежи и в пресата различните религиозни групи продължиха да си разменят обиди и да обвиняват друговерците или поддръжниците на другия кандидат за президентския пост, че организират терора. Как тогава могат да очакват солидарност от света? С кого, или заради кого трябва да излязат на улицата хората в Берлин, Ню Йорк или Кейптаун?

Изглежда, че политиците в Европа и САЩ са също толкова безпомощни, колкото и нигерийското гражданско общество. Президентът на Камерун отново поиска международна помощ заради терористичната заплаха за страната му. Съседните държави, както и Франция, САЩ, Великобритания и дори Китай предлагат помощ на Нигерия. САЩ обаче наскоро съкратиха до минимум военната си помощ за Нигерия, след като се убедиха, че нигерийската армия не взема насериозно борбата срещу "Боко Харам". Очевидно и съседните държави Нигер и Камерун гледат на нещата по същия начин.

Излиза, че Нигерия сама си е виновна за липсващата международна солидарност с нея. А това е ужасно, защото цената не плащат политическите елити. Цената се плаща от ежедневно нарастващия брой на жертвите - християни и мюсюлмани, мъже, жени и деца.