Когато ГДР демократично се спомина

Точно преди 20 години, на 18 март 1990 година, се провеждат първите демократични избори за парламент в ГДР. След десетилетия на комунистическо управление източногерманците могат да гласуват свободно. В същото време тези избори, състояли се пет месеца след падането на Берлинската стена, са и последните в историята на ГДР.

"Чувствам се така, сякаш съм отворил широко прозореца на стаята си", казва известният писател Щефан Хайм, изправен пред стотици хиляди души на "Александър платц" малко след падането на Берлинската стена през ноември 1989 година. Само няколко месеца по-късно "мирната революция" в отиващата си ГДР довежда до първите и последни свободни избори за парламент.

Мъките на избора и опиянението от свободата

Източногерманците, които са виждали предизборна кампания само по западногерманската телевизия, се оказват в центъра на политическата вихрушка. Мнозина не знаят до последно за кого да гласуват: "Понякога ти идва да се плеснеш по челото, слушайки какви ги говорят политиците от някои партии", казва тогава източногерманка, която за първи път трябва да даде гласа си не за една партия, а да избира между цели 34 политически сили. Спектърът им е широк: от сигурния в успеха си "Алианс за Германия" до "Германския бирен съюз", който в крайна сметка получава по-малко от един процент.

Така най-скучната страна в света се превръща в пъстра трибуна за политическа конкуренция. Социалдемократът Щефан Хилсберг си спомня и досега за въодушевлението от първите избори, в резултат на които той влиза в първия свободен парламент на ГДР: "Бяхме щастливи от това, че наложихме тези избори и че ги доживяхме. Това можеше да се прочете по лицата на хората", разказва днес Хилсберг.

93% от източногерманците участват в тези избори - никога повече не се отправят толкова много хора към избирателните урни. Изборният резултат е изненадващ: социалдемократите, които са смятани за фаворити, получават едва 22 процента. Двойно повече гласове получава "Алианс за Германия". Лидерът му - източногерманският християндемократ Лотар де Мезир, си спомня:

"Резултатът от изборите на 18 март беше предопределен от това кой ще говори най-директно за необходимостта от обединение на Германия. Така че според мен тези избори бяха референдум в полза на германското обединение", казва днес от дистанцията на времето Лотар де Мезир.

Желаната гибел на ГДР

Според де Мезир след промените в ГДР е имало три основни идейни течения. Първото - представяно от писателите Криста Волф и Щефан Хайм - твърди, че социализмът може да бъде построен наново и този път правилно. Второто течение - представяно от гражданските движения - се бори за справедлива, екологична и пацифистка ГДР. Повечето хора обаче подкрепят третото идейно течение - за обединение на Германия и то колкото може по-бързо. Това е целта и на тогавашния федерален канцлер християндемократа Хелмут Кол. Малко преди изборите през 1990 година той заяви в източногерманския град Ерфурт следното:

"Казвам ви: ако се постяват рамковите условия, тук ще дойдат не стотици, а хиляди западногермански инвеститори - от занаятчийски предприятия до големи концерни и ние всички ще създадем тук заедно една процъфтяваща страна", обеща Хелмут Кол на източногерманците.

ПДС, Партията на демократическия социализъм, създадена като наследница на комунистическата партия в ГДР, губи изборите. Едва 16% гласуват за нея. Победителят Лотар де Мезир създава ширококоалиционно правителство, в което влизат не само християндемократите от "Алианс за Германия", но и социалдемократите. Целта е бързото обединение на двете Германии. В нощта на 22-ри срещу 23-и август 1990 година първият демократично избран парламент на ГДР взима решение за приобщаването на страната към Федерална република Германия. Лидерът на опозиционната ПДС Грегор Гизи обявява не без упрек: "Този парламент гласува гибелта на ГДР..." Краят на изречението му се губи в бурни аплодисменти и викове. От 400-те депутати 294-ма са гласували "за" и 62-ма срещу обединението на Германия.

Автор: Б. Греслер, М. Липчева / Редактор: Б. Узунова