Китай на стъпка от една своя стара мечта

Само два дни след като Тръмп обяви излизането на Америка от ядреното споразумение от севернокитайския град Баянур потегли огромна влакова композиция. Пратката за Техеран съдържаше 1150 тона слънчогледово семе. Това бе премиерата на новото железопътно трасе, по което товарните влакове ще изминават разстоянието от вътрешността на Монголия до Иран с 20 дни по-бързо, отколкото по море. Украсеният със знамена влак имаше и символична мисия. Посланието гласеше, че и в бъдеще Иран ще си остане надежден партньор за Китай.

Решението на Доналд Тръмп да се откаже от ядрената сделка с Иран и да наложи нови санкции срещу страната промени ситуацията. Русия, Германия, Великобритания, Франция и Китай обявиха, че продължават да държат на споразумението. Пекин дори възнамерява да разшири сътрудничеството си с Иран. Когато преди две години бяха отменени санкциите срещу Техеран, Китай и Ислямската република се договориха да увеличат десетократно двустранната си търговия през следващите десет години. Тези планове остават в сила и сега.

Пекин иска стабилност в Близкия изток и подписа ядреното споразумение, за да предотврати по-нататъшното ядрено въоръжаване в региона. Освен това без регионалната сила Иран, новият китайски „Път на коприната" не би могъл да функционира пълноценно. От 2006 година насам обемът на търговските сделки между двете страни се удвои. Китай е най-големият купувач на ирански петрол. Иран разполага с десет процента от всички открити в света петролни запаси. Миналата година Китай за първи път измести САЩ от мястото му на най-голям вносител на суров петрол. Това дава на китайското правителство по-изгодни позиции в преговорите за купуване на петрол.

Петро-юани

След като запълни оставения от САЩ вакуум в Иран, Пекин се приближи на още една крачка до мечтата си за "петро-юан". Международното надмощие на долара се базира и на системата "петро-долар" – т.е. на факта, че от 1970-те години насам петролът в света се плаща изключително и само в долари. Досега американците извличаха големи печалби от доминиращата роля на долара. Пекин иска целият внос на петрол в бъдеще да се осъществява в китайски юани.

Това би ограничило значително финансовите загуби на страната от обмяната на юани в долари, а и би подсилило позициите на китайската валута като международно платежно средство. Колкото повече страни осъществяват петролните си сделки в юани, толкова повече ще отслабва ролята на долара, а оттам и политическото влияние на САЩ. По този начин автоматично ще нараства и търсенето на китайски стоки и инвестиции. Иран, Венецуела и Русия вече осъществяват петролния си износ за Китай в юани. А покрай новите санкции, все повече страни ще избягват контактите си с американската финансова система и ще търсят сближаване с Китай.

Китайците са наясно, че санкциите не са ефикасно средство

Затова Пекин няма да подкрепи налагането на повече санкции срещу Иран. Китайското правителство е разбрало, че в условията на един многополюсен свят подобни мерки не могат да бъдат ефикасно средство за налагането на собствената външнополитическа воля. Барак Обама беше осъзнал този факт, докато Доналд Тръмп явно е убеден, че може да постигне повече в тази насока. Затова пък очевидно не му е ясно колко висока е цената, която ще трябва да плати.

След споровете около опазването на климата и разправиите около търговските мита на САЩ, европейците сега вече имат още една тема, по която биха могли да се сплотят по-тясно около Китай и Русия. Дали те ще постигнат нещо – остава да видим. Защото, разбира се, те не са в състояние да принудят САЩ към отстъпки. За Тръмп вътрешнополитическият успех е далеч по-важен, отколкото това, че създава външнополитическа бъркотия. И той може да постигне този успех, ако иранците отстъпят по която и да е точка. Трябва да признаем, че опитът му не е съвсем безнадежден.