Правото само донякъде може да решава проблемите на международната политика, особено, когато става дума за въоръжени конфликти – това се знае. В най-добрия случай правото може да ги ограничава, за да се избегне най-лошото. Юриспруденцията не предлага политически изход от конфронтацията. Тъкмо тази философия се отразява в решението на международния съд на ООН в Хага. Украйна заведе дело срещу Русия и настояваше за бързи решения.
От пролетта на 2014 година насам Русия подкрепя сепаратистите в Източна Украйна с оръжие, войници, пари и всевъзможно снабдяване. Експертите са единодушни, че без помощта на Москва самозваните "народни републики" в Луганск и Донецк едва ли биха могли да оцелеят. Тоест - отново ще бъдат част от суверенната национална държава Украйна. Украйна води война срещу бунтовниците, която управляващите в Киев кръстиха "антитерористична операция". Защото Киев разглежда бунта като акт на терор, а участниците в бунта - като терористи, които подлежат на наказателна отговорност.
Международният съд на ООН не възприе тази елементарна политическа логика. Защото политическите речи са едно, а правно обоснованите доказателства – съвсем друго. Такива доказателства обаче могат да се съберат единствено в рамките на съдебен процес по същество, който може да трае години. И логично съдиите на ООН се обърнаха към страните в конфликта с призива: Първо се погрижете за изпълнението на споразумението от Минск, което беше прието с резолюция на Съвета за сигурност на ООН! Досега обаче никоя от двете страни не спазва това споразумение.
Ограничени правомощия
И още нещо, с известен горчив привкус, установи Международният съд на ООН. Обстрелът на пътническия самолет МН17 през юли 2014 година над бойното поле в Украйна, в резултат от който загинаха почти 300 души, не е в компетенциите на тази институция. Съдиите също знаят, че Русия осуети с ветото си в Съвета за сигурност формалното съдебно разследване на инцидента. Дали, за да защити сепаратистите, които са обвинени за обстрела на самолета, или пък, за да кашира собственото си участие в инцидента – не е ясно. Но подозрението си остава много тежко.
Втората част от решението на съдиите в Хага засяга ръководството в Москва. Съдът недвусмислено установи, че след анексията на украинския полуостров Крим през март 2014 г. нещата не вървят добре. И по-точно, че не са в съзвучие със съответните конвенции на ООН за междуетническото съжителство. Конкретно в решението се казва, че Русия трябва незабавно да преустанови "всякакви форми на расистка дискриминация".
Интересни са и детайлите около присъдата. С 13 гласа "за" срещу три гласа "против", съдът призовава управляващите в Москва да възстановят традиционния орган на самоуправление на кримските татари. След анексията на Крим, Русия разпусна и забрани т.нар. "Меджлис" на татарите. Независимо от факта, че в съдебния състав участва и руски съдия, искането за утвърждаване на украинския език в училищата в Крим е било прието единодушно.
А това си е истински шамар за Москва. Защото Русия и до днес официално твърди, че на полуострова живеят само руснаци. И, видите ли, населението на Крим самó поискало присъединяването към Русия, без помощта на тежковъоръжените "зелени човечета" от Москва.
Втората част от решението на Съда на ООН е голям успех за Киев. Защото вече почти никой не говори за Крим, когато става дума за украинската криза. И претенциите на Украйна към полуострова сякаш бяха на път да се превърнат в някакъв съвсем абстрактен иск. След това решение на съда обаче става ясно, че на Крим все пак живеят хора, които са ощетени несправедливо.