Какво стана с българското селско стопанство след 2007?

Присъединяването на България към ЕС оказа осезаемо въздействие върху българското селско стопанство. Външнотърговският баланс в аграрния сектор се увеличи 8 пъти – от 150 милиона евро в годината преди европрисъединяването на 1,2 милиарда през 2016. Две трети от износа на селскостопански продукти вече е насочен към държавите от ЕС. Николай Вълканов, директор на „ИнтелиАгро", независим изследователски институт за насърчаване на устойчивото развитие в селското стопанство, казва:

„Ролята на ЕС е многолика. На първо място – критериите на ЕС, на които трябва да отговаря преработващата промишленост, но и животновъдството. Това беше тежко бреме за българските приемачи, които трябваше да направят големи инвестиции. От друга страна обаче така потребителите получиха по-голяма сигурност, че храните, които консумират, отговарят на определени минимални изисквания. Появи се и конкуренция, това беше най-важният урок, който получихме от ЕС: ние сме част от един 500-милионен пазар, който отваря огромни възможности, но в същото време има и огромна конкуренция."

Дълги традиции

България изнася най-вече зърно и маслодайни растения, но също така плодове и зеленчуци, мед, млечни, месни и тестени продукти. В сегмента на розовото и лавандуловото масло България е лидер на световния пазар. Албена Ямболиева от Министерството на земеделието, храните и горите, обяснява:

„България има дългогодишни традиции в областта на селското стопанство. Нашата страна притежава уникални природни дадености за развитието на селското стопанство. Запазени са региони с голямо разнообразие на биологични видове. Има устойчиви сортове растения и автентични породи домашни животни. Това са важни предпоставки за развитието на органичното земеделие в страната."

В едно обширно изследване за въздействието на европейските помощи върху регионалното селско стопанство „ИнтелиАгро" стига до един доста отрезвяващ извод. Наистина, производителността в селското стопанство се е увеличила от 2007 година насам. Но причина за това е главно спадналият брой на малките и средни предприятия и ферми. Ръстът на производителността далеч не е достатъчен, за да се преодолее „общата изостаналост в аграрния сектор". Същото се отнася и до използването на земите и на работната сила. Николай Вълканов, един от авторите на изследването, обяснява:

„Субсидиите изядоха малките производители“

„Голям плюс е, че европейските субсидии отново пробудиха интереса към селското стопанство. От друга страна, тъкмо заради субсидиите в този сектор навлязоха и много случайни хора, хора с политически интереси и обвързаности, които просто „изядоха" малките производители. Ако утре субсидиите изведнъж отпаднат, сериозните и същински производители ще останат, а ще изчезнат всички други елементи, които не са достатъчно ефективни, а ги крепят единствено субсидиите."

В селското стопанство липсва най-вече работна ръка. Отглеждането на плодове и зеленчуци в големи мащаби много трудно може да се развие, понеже липсват необходимите за това сезонни работници. Много хора напуснаха, обяснява Николай Вълканов, а онези, които останаха, не искат да работят в селското стопанство.