Какво се крие зад турското настъпление на Балканите?

Растящото самочувствие на Турция и успехите й на политическия, икономическия и културния фронт пораждат съмнения относно истинските цели на засиления турски интерес към Западните Балкани. При управлението на консервативната Партия на справедливостта и развитието Турция се затвърди като амбициозен играч на регионалната външнополитическа сцена: външният министър Ахмет Давутоглу положи огромни усилия за намиране на изход от политическия застой в Босна; предложи посредническите си услуги на Косово и Сърбия; стартира редица инициативи за подобряване на трудните междусъседски отношения на Балканите.

Но не само политическа активност стои зад засилващото се влияние на Турция в региона. Бумът в икономиката превърна страната в магнит за хора от различни балкански страни, търговията и туризмът са в разцвет, турските сапунени сериали стават все по-популярни на Балканите, а турските университети привличат все повече млади хора от целия регион.

Нездрави турски интереси?

Въпреки че на Балканите имиджът на Турция се подобрява напоследък все повече, мнозина се отнасят доста резервирано към амбициите на Анкара в региона. Турция е подозирана, че преследва имперски цели. Този дебат е изтъкан от взаимни съмнения и подозрения и съдържа множество митове и илюзии, убеден е Ерхан Тюрбедар, експерт по балканска политика в турската Фондация за политически и икономически изследвания (TEPAV). "Много хора в страните от Западните Балкани смятат, че турското правителство води курс на сближаване с ислямския свят, и че зад тази политика стоят не толкова национални, колкото идеологически интереси", казва Тюрбедар в интервю за Дойче веле. Според него твърденията за някаква турска експанзионистична политика са част от модерния фолклор на Балканите.

Докато засиленият турски интерес към Балканите се посреща с одобрение в населените с мюсюлмани райони (в Албания, Босна и Косово), в Сърбия той се натъква на съмнения и подозрения. Изследване на Галъп показва, че едва 15% от сърбите виждат в Турция приятелска държава. Към това се прибавя и големият брой турски граждани, над 1 млн. души, пръснати по целите Балкани, които са естествен мост между Турция и страните от Балканите. Смята се също така, че между 10 и 15 млн. турци с балкански корени играят ролята на естествено национално лоби - става дума за хора, които работят като журналисти, академици, депутати, министри и дипломати.

Нео-османизъм и още нещо

Турската външна политика иска да внуши на всяка цена, че Турция трупа престиж на Балканите. В по-дългосрочен план обаче тази политика може да навреди на страната и да подкопае добрите й отношения със съседните страни, убеден е зам.-председателят на опозиционната лява светска Народно-републиканска партия Фарук Логоглу. "Външната политика на Анкара по отношение на Балканите залага на две неща - на нео-османизма и на религиозното начало", казва Логоглу. Той смята, че този курс на управляващата Партия на справедливостта и развитието отклонява страната от принципите на социалната демокрация.

Официална Анкара твърди, че Турция преследва една-единствена цел: да допринесе за мира и стабилността в региона. Четирите стълба на турската външна политика в региона са: засилен политически диалог, сигурност за всички, икономическо сътрудничество от взаимен интерес и защита на мултиетническото разнообразие в региона, включително на културно и религиозно ниво.

Автор: А. Шимшек, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел