Какво й остана от ореола на спасителка?
Толкова й била значи устойчивостта на Ангела Меркел: тя не иска да я спипат на тясно, че променя политиката си за бежанците, обявявайки горна граница за приема им. Не, тя го прави много по-хитро и проправя пътя на една сделка, която много бързо ще сведе броя на мигрантите до нула. Ако Турция в бъдеще приема обратно всички бежанци от Гърция, водейки същевременно битка с каналджиите, и ако всички алтернативни маршрути бъдат затворени, никой вече няма да достига до Европа и до Германия. Ето ти решение на целия проблем!
Това е политически макиавелизъм от най-чиста проба! Накрая Берлин ще може великодушно да приеме известен контингент сирийци от Турция, както е предвидено в сделката с Анкара. Германският министър на вътрешните работи изрично говори за "малък брой".
Сбогом на ценностите
Томас де Мезиер играе ролята на сапьор, който трябва да „надуши” и обезвреди евентуални съпротиви срещу сделката с Турция. Тези на Австрия например, която се опасява, че "нашите ценности ще паднат зад борда", защото Турция ликвидира свободата на печата. Или юридическите съмнения, изказани от Върховния комисар на ООН за човешките права. Той смята, че масовото екстрадиране на бежанци без проверка на индивидуалните основания за убежище нарушава международното право. И наистина – нека само си представим последиците от това! Турското правителство смята да дава само на сирийците статут на бежанци. А какво ще се случи с иракските кюрди, които бягат от терористите на "Ислямска държава"? Или с хората, преследвани по политически причини в съседен Иран? Или с хазарите от Северен Афганистан, които ги застрашава смърт?
Германските представители просто загърбват подобни възражения. Турция ще изпълни своите международни задължения, казват те лаконично. Наистина ли? Турция е тази, която бомбардира градове в населената с кюрди област, без да я е грижа за цивилните жертви. Това дали може да мине за аргумент в полза на Ердоган? Или пък закриването на опозиционния вестник "Заман"?
Ореол или лицемерие?
Германското правителство е на път радикално да игнорира Женевската конвенция и редица международни правила, а заедно с тях да "отсвири" и ООН. Тези фактори й пречат да прехвърли „мръсната работа” на Турция, която вече ще трябва да събира всички бежанци от Близкия и Далечен Изток и да ги екстрадира обратно. За такава задача автократичното правителство в Анкара е особено подходящо. Крайната цел е – Европа да се превърне в непревземаема крепост.
Какво от това, че всички правозащитни организации по света протестират. На кого му пука за тях, по дяволите? Германската канцлерка обаче е длъжна бързичко да се раздели с ореола си на човек, изпълнен с хуманизъм – за този хуманизъм я похвали наскоро и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. Защото случващото се сега е чисто и просто срамно.