Какво е намислил Ахмадинеджад?

Целият свят си отдъхна с облекчение, когато през 2013 година умереният клерикал Хасан Рохани спечели президентските избори и наследи Махмуд Ахмадинеджад след два негови поредни мандата. Хардлайнерът Ахмадинеджад беше втвърдил фронтовете между Иран и международната общност. Ядреният спор беше в задънена улица. Техеран беше изолиран във външнополитическо отношение, а икономиката на страната беше срината. Махмуд Ахмадинеджад не спираше да отправя заплахи към Израел и Запада. Той бе оспорван и във вътрешнополитически план. Затова и преизбирането му през 2009 година беше съпроводено от масови протести и обвинения в манипулации.

След убедителната победа на Хасан Рохани преди три години, Ахмадинеджад заяви, че обръща гръб на политиката и се посвещава единствено на преподавателската дейност. В последните дни от неговото президентство Върховният съвет на културната революция дори му даде разрешение да основе собствен университет в Техеран. Плановете му обаче се провалиха поради липса на финансови средства. Ахмадинеджад все пак не загърби изцяло политиката. Иранският върховен духовен водач аятолах Али Хаменей го назначи в Помирителния комитет, който посредничи при споровете между парламента и Съвета на пазителите на конституцията.

Защо точно сега?

После стана поразително тихо. Години наред Ахмадинеджад не се намесваше в политическия живот на страната. От няколко седмици обаче той отново се изявява като политик. Пътува из провинцията и държи речи. Приет възторжено от своите поддръжници, той остро критикува най-вече ядреното споразумение с международната общност. "При своите публични изяви Ахмадинеджад критикува остро правителството на Рохани. Казва, че ислямската република е поела по неправилен път и са предадени принципите на революцията, а Рохани водел страната към пропаст" - това разказва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд.

Ахмадинеджад неслучайно излиза на политическата сцена точно сега. През 2017 година в Иран ще се проведат президентски избори. Повечето наблюдатели смятат, че бившият президент възнамерява отново да се кандидатира. Говори се, че неговият бивш правителствен говорител е внесъл съответната молба в избирателната комисия. Преди няколко дни вестник "Schargh" пък писа, че се подготвя "масирана кампания за завръщането на Ахмадинеджад". След загубата на парламентарните избори през пролетта, хардлайнерите търсят подходящ лидер за следващите избори. Някои от тях смятат, че са намерили такъв в лицето на Махмуд Ахмадинеджад.

Впрочем в Иран се надига и съпротива срещу сегашното правителство. Много иранци се надяваха, че икономическата ситуация ще се подобри след отмяната на санкциите срещу страната. "Това обаче не стана. Всичките предварителни договори на Иран със западните инвеститори са в задънена улица, защото банките не са готови да поемат финансирането", казва Бахман Нируманд. Освен това редица санкции все още са в сила. Миналата седмица Държавният департамент на САЩ публикува годишен доклад, в който окачествява Иран като най-големият поддръжник на световния тероризъм. "Консервативната преса в Иран информира нподробно за това. А върховният духовен водач Хаменей не спира да повтаря, че на САЩ изобщо не трябва да се вярва", посочва Нируманд, който подготвя на немски език ежемесечен обзор за Иран по поръка на фонадция "Хайнрих Бьол". Според иранския публицист, Ахмадинеджад очевидно "се надява да спечели от отрезвяването в страната".

При това няма причина да вярваме, че ситуацията в Иран ще се подобри, ако Ахмадинеджад отново стане президент. "Равносметката от неговото президентство е катастрофална. Той съсипа икономиката, въпреки че приходите от продажбите на петрол през първите четири години от мандата му бяха огромни. 200 милиарда долара обаче потънаха в неизвестни канали", казва Бахман Нируманд. "Освен това Амадинеджад дойде на влост през 2005 година с обещанието да създаде милиони нови работни места и да понижи инфлацията", допълва той.

Махмуд Ахмадинеджад така и не успя да постигне тези цели. Тъкмо обратното. През 2013 година Иран беше затънал в дълбока рецесия поради международните санкции и лошото управление. По време на президентството на Ахмадинеджад инфлацията скочи с над 30 процента, а квотата на безработицата достигна 12 процента. "Това са официалните данни. Реалните стойности явно са още по-лоши", предполага Нируманд.

Има ли хардлайнерът шансове?

Това е и причината, поради която повечето иранци възприемат вероятното завръщане на Ахмадинеджад на политическата сцена със смесени чувства. "Той все още има много поддръжници в провинцията. От друга страна обаче много консерватори в парламента открито се изправят срещу него", казва иранският публицист.

Един от тях е Али Лариджани, който беше посредник в ядрения спор със Запада, а сега е отявлен противник на бившия президент. "Дори и върховният духовен водач Али Хаменей поддържаше Ахмадинеджад през първия му мандат, но впоследствие между двамата възникнаха значителни различия. Затова не мога да си представя, че Ахмадинеджад действително може да бъде избран за президент. Ако обаче това стане, то ще означава пълна промяна на вътрешно- и външнополитическия курс на Техеран. Което от своя страна би представлявало пълна катастрофа за цялата страна", заключава Бахман Нируманд.