Каква Германия искаме

В крайна сметка всичко приключи благоприятно: С относително ясен вот от 66% членовете на ГСДП подкрепиха нова широка коалиция, водена от Ангела Меркел. Новото правителство ще може да са сформира в края на март, още преди Великден. Пътят дотук бе мъчителен. Мина се през провалени преговори за коалиция, залезе и звездата на политици като Мартин Шулц, който за кратко беше носител на големи надежди за своята партия. Имиджът на канцлерката Меркел също пострада, тъй като тя не успя да събере мнозинство за управление в една Германия, където в парламента за пръв път влязоха толкова много партии.

За цялата страна това е нова ситуация. От създаването на Федералната република през 1949 г. насам практиката бе неизменно една и съща: една от двете големи, масови партии си избираше партньор за управление, в случай, че не успееше да състави самостоятелно правителство. През последните 12 години пък ситуацията беше още по-лесно предвидима: Ангела Меркел бе и си оставаше неизменно канцлер. Всички останали подробности бяха незначителни за останалия свят.

С влизането на дясноконсервативната „Алтернатива за Германия" (АзГ) в германския парламент обаче стана доста по-трудно да се управлява. Големите партии постоянно се топят, а малките – нарастват. С това намирането на правителствени мнозинства става все по-сложно. Тази нова ситуация отразява случващото се в Германия. Двете големи партии толкова сериозно разочароваха твърдите си избиратели, че те все по-често гласуват за радикални политически сили от левия или десния спектър.

Къде се провалиха големите партии

Видя се, че някогашните масови партии просто нямат политически концепции, с които да дадат отговор на страховете на онези германци, които се чувстват несигурни и застрашени, които усещат, че познатата им жизнена среда просто изчезва. Тези партии нямат отговор на въпросите, свързани с глобализацията, интеграцията на чужденците и идентичността на германските граждани. Външнополитически също остава неясно каква роля смята да играе Германия в света на Тръмп, Си, Путин и сие и какви последици за страната ще има поемането на по-голяма отговорност в европейската външна и отбранителна политика.

Последните месеци на мъчителни усилия за съставяне на правителство може би ще изиграят ролята на пробуждащ сигнал, от какъвто Германия спешно се нуждае. Политиците трябва да убедят избирателите си, че ги чуват. Политиката трябва да докаже, че е разбрала едно важно нещо: има дневен ред, поставен от хората, с който политиците са длъжни да се съобразяват, без да залитат към стари, опасни национализми.

При това партньорите в бъдещата широка коалиция на всичкото отгоре са принудени и да се разграничават един от друг, независимо от общото си управление, защото само ясните и разпознаваеми профили на отделните партии ще им помогнат да спрат отлива на избиратели. Не успеят ли да го сторят, и двете големи партии заедно ще се сринат – най-късно на следващите избори през 2021 година.

Обнадеждаващи сигнали

Сега Ангела Меркел е в състояние да състави ново правителство. Дългият път, който беше изминат дотук, показа, че намирането на бъдещия курс на управление също ще бъде съпроводено с битки. С влизането на АзГ в парламента се роди и една нова дискусионна култура, а това е обнадеждаващо. С една блестяща реч политикът от партията на Зелените Джем Йоздемир показа как трябва да се отнасяме към проявите на омраза и отхвърляне в обществото.

Той, който е дете на турски преселници, показа, че гордостта и любовта към родината Германия не са категории от времето на „кафявото минало". Те са извор на сила, която помага да се защитава плуралистичния, свободен обществен договор, който е същностен за Германия. Подобни речи отдавна не беше имало. Ето, че сега настъпва времето, в което битката за по-добрите аргументи ще играе решаваща роля. Времето, в което приключва наложената ни „безалтернативност на решенията". Това е добро начало след фазата на политическата парализа, която продължи доста по-дълго от четирите месеца опити за съставяне на правителство.