Как Хитлер стана нацист

Преди няколко години германският историк Томас Вебер провокира гилдията си с твърдението, че по време на Първата световна война и непосредствено след нея Хитлер все още бил без ясна политическа ориентация. В новата си книга Вебер се опитва да докаже това свое твърдение - и да изгради един нов образ на Хитлер. Но така и не успява да стигне до убедителни резултати.

В книгата, озаглавена "Метаморфоза. Как Хитлер стана нацист", Томас Вебер се концентрира върху периода между 1918 и 1923 година - тоест, фазата от пристигането на Хитлер в Мюнхен след края на Първата световна война до написването на "Моята борба". „Това е историята на неговата метаморфоза - как от несръчен единак с неузрели политически възгледи Хитлер се превръща в харизматичен водач с екстремистки и антисемитски убеждения”, пише Вебер.

Когато Хитлер е бил социалдемократ

Както по време на Първата световна война, така и след нейния край Хитлер не бил с ясно изразена дясна ориентация, твърди германският историк. Вебер се опитва да докаже това с факта, че след завръщането си от бойното поле Хитлер остава в един полк, който е бил с леви убеждения и е подкрепял Мюнхенската република на съветите. Нещо повече: Хитлер е бил избран за доверено лице на полка, участвал е във военни акции на Мюнхенската съветска република и по-всичко личи, че сам се е характеризирал като социалдемократ. Вебер реконструира тези данни от военни документи, спомени на очевидци и статии в печата.

"Ако може да се вярва на една статия, появила се през март 1923 в социалдемократическия всекидневник "Мюнхенер Пост", Хитлер е играл дори още по-активна роля. Според публикацията, Хитлер е бил посредник между пропагандния отдел на своя полк и революционния режим. Там се казва още, че Хитлер е играл активна роля в този отдел, държал е дори речи, в които се е обявявал за привърженик на Републиката. Авторът на статията Ерхард Ауер твърди освен това, че "в средите на пропагандния отдел Хитлер е бил смятан за човек с ясно изразени социалистически убеждения", пише Вебер в книгата си и се пита доколко Хитлер е застъпвал такива позиции от чисто тактически съображения. Историкът разказва как непосредствено след краха на Мюнхенската съветска република Хитлер е предал лявоориентирани войници от своя полк.

Всичко това наистина поражда твърде противоречиви впечатления. Известно е обаче, при това отдавна, че ранното развитие на Хитлер не е протичало праволинейно. В биографичната си книга за Хитлер, излязла още през 1973 година, Йоахим Фест показва как Хитлер е манипулирал факти от своя живот - естествено, с пропагандна цел.

„Хитлер твърди впоследствие, че е напуснал Виена като „завършен антисемит, като смъртен враг на цялата марксистка идеология и като убеден поддръжник на всичко германско”. Тези характеристики обаче издават склонност към разкрасяване на собственото минало. Това проличава особено ясно в книгата му „Моята борба”", пише Фест.

Моментът на метаморфозата

Томас Вебер е убеден, че може да назове точния момент, в който Хитлер се е радикализирал политически: след подписването на Версайския договор. "На този ден светогледът на Хитлер се променя радикално: ратифицирането на договора окончателно му дава да разбере,че Германия наистина е загубила войната. Това го е разтърсило истински. Радикализацията му настъпва именно в резултат от това закъсняло прозрение, което го застига в следреволюционния Мюнхен. Тъкмо това е моментът, в който започва неговата политическа метаморфоза - и неговата радикализация”, пише Вебер.

Историкът формулира тази своя теза с голям апломб. Само че значението на Версайския договор за развитието на Ваймарската република е отдавна известно и обстойно проучено от историците. Вебер иска да легитимира своя проект с претенцията, че проучва особено детайлно и подробно по-нататъшното развитие на Хитлер. Само че не успява да стигне до убедителни резултати. Така например историкът разсъждава над въпроса дали по онова време Хитлер вече е бил убеден антисемит или по-скоро става дума за "метафоричен антисемитизъм". Накрая обаче сам признава, че този въпрос е всъщност безсмислен. И че истината не може да бъде разкрита, тъй като става дума за човек, който е бил "изкусен лъжец и непрекъснато е пренаписвал собствената си история".

В произведението на Вебер може подробно да се прочете на какви влияния е бил изложен Хитлер в началото на 1920-те години: как се превръща в оратор и лидер на НСДАП, как съчетава антисемитизма и антиболшевизма и как разработва идеята за една особено агресивна политика на „германското жизнено пространство”. Вебер обаче така и не успява да изпълни първоначалната си цел - да представи един нов образ на Хитлер.

Thomas Weber: Metamorphose. Wie Adolf Hitler zum Nazi wurde, Propyläen Verlag