Как се финансират религиозните общности в Германия?

Християнските църкви

Как се финансират големите християнски църкви? Законодателствата в различните европейски страни дават съвършено различни отговори на този въпрос. В Германия държавата събира църковен данък. По правило той съставлява 9 процента от ДОД на членовете на църквата. Църквите плащат такса за събирането на данъците на държавата от порядъка на 2 до 4 процента от данъчните приходи. Данъчните служби в Швеция и Финландия също събират данък за църквите. Там обаче този данък съставлява 1 до 2 процента от ДОД. Църквите във Франция получават дотации от държавата, но са зависими преди всичко от даренията на членовете на църковната общност. В Холандия няма държавни дотации за църквите. Те трябва сами да се грижат за това, членовете на църковните общности да превеждат своите вноски. В Белгия и Гърция свещениците са на държавна заплата, а църковните общности поемат разноските за съхранението на черквите. В Италия и Испания също има църковен данък. Той обаче не служи само за църквите, а и за финансирането на италианската култура като цяло. Църковният данък в Италия съставлява 8 процента от ДОД, а в Испания само 0,8 на сто.

Еврейските църковни общности също се финансират от държавни данъци. С данъци се облагат приходите и инвестиционните доходи. Също както и при християнските религиозни общности, този данък варира между 2 и 4 процента от приходите. Не всички религиозни общности се финансират чрез данъци. Така например около 800 общности на Сдружението на свободните протестантски църкви (VEF) са с обществено-правен статут. Те се финансират от дарения.

Финансирането на мюсюлманските общности

Ислямските религиозни общности са зависими от даренията. Освен това те получават пари и от чужбина. В религиозните общности на близкото до Турция сдружение "Дитиб" проповядват имами, командировани от Турция. Анкара плаща и заплатите им. В някои джамии е предвидено плащането на членски внос, но според проучване на научната служба на германския Бундестаг, членският внос не е основен източник на приходи. Вместо това религиозните общности се финансират чрез продажба на публикации и други продукти, както и от приходите от културни мероприятия. "По данни на много религиозни общности, голяма част от общия религиозен живот се финансира от доброволните дарения от вярващите, най-вече по време на петъчната молитва", четем в проучването.

По принцип държавата може да събира данък и за мюсюлманските религиозни общности. Проблемът е в това, че те не регистрират членовете си. Това означава, че държавата не знае кой стои зад религиозната общност. А това е основна предпоставка за получаването на обществено-правен статут. Едва когато тази предпоставка е изпълнена, държавата може да събира и данъци. Единствената досега мюсюлманска общност, която има обществено-правен статут е общността Ахмадия във федерална провинция Хесен.

Идеята за въвеждане на църковен данък за мюсюлманските общности е на юристката Сейран Атеш, която основа либералната Ибн-Рушд джамия в Берлин. "Сегашната система трябва да бъде променена, тъй като дискусията за интерпретацията на исляма в Германия е под силно влияние от чужбина. И това влияние трябва да бъде пресечено", заяви тя в интервю за ДВ. Според нея, промяната е необходима, защото чуждестранни гласове пречат на живеещите в Германия мюсюлмани да се интегрират в Германия и Европа. Същевременно тя призова мюсюлманите да участват активно в дискусията за идентичността на практикувания в Германия ислям.