Приднестровска република? Такава държава не съществува. Областта източно от Днестър де юре е част от Молдова. Нито една държава по света и нито една международна организация не са признали сепаратисткия регион, обявил своята независимост през 1990 година, за суверенна държава. Нито дори Русия, която закриля Приднестровието, включително с военно присъствие в региона.
Тоест такава държава няма. Което обаче не пречи там да се провеждат президентски избори, както във всяка нормална страна. Сегашните бяха пети поред след обявяването на независимостта - в неделя 400 хиляди избиратели бяха призовани да гласуват за нов президент. Сегашният държавен глава Евгений Шевчук си отива и на негово място идва бившият председател на парламента Вадим Красноселски.
Дотук добре. Но какво означава това?
Москва в главната роля
Приднестровието е един от класическите замразени конфликти в Източна Европа, поддържан изкуствено от Москва. След кратка война с над хиляда убити, започната от сепаратистите срещу република Молдова, през 1992 година Москва принуди воюващите страни да сключат примирие и разположи в региона военни части. През 1999 година Русия се задължи да изтегли войските си, но и до ден днешен не е изпълнила ангажимента си.
С Приднестровието и други подобни области, като Абхазия и Южна Осетия, които се отделиха насилствено от Грузия, Русия създаде един "санитарен кордон", един вид защитен вал, с който успешно блокира прозападния курс на Молдова и Грузия. В същата ситуация изпадна и Украйна след бунта на сепаратистите в източната част на страната.
Но да се върнем към Приднестровската република, която де факто не съществува. Приднестровието е смятано за бастион на корупцията и център за пране на пари и контрабанда на оръжие. Новият президент Красноселски ще продължи проруския курс на своя предшественик. Не знаем само дали ще работи активно за присъединяването на сепаратисткия регион към Руската федерация. Москва не признава Приднестровието и досега е отхвърляла всички молби от Тираспол в тази посока, въпреки че още през 2006 година 97 процента от приднестровците се обявиха на референдум за присъединяване към Руската федерация. През лятото отиващият си президент Шевчук подписа закон, в който се настоява за изпълнение на това решение. Сега обаче избирателите му изневериха - само 19 на сто от тях подкрепиха Шевчук, срещу 70 процента за съперника му Красноселски.
Част от геополитическия пъзел
Вече като президент Красноселски ще следи внимателно какво се случва в Кишинев. Там също има новоизбран, проруски президент - Игор Додон е привърженик на идеята за федерализиране на република Молдова и включването също и на Приднестровието в новата федерация. Това се вписва идеално и в сметките на Красноселски, който ще се опита да даде нова, европейска перспектива на бившия му холдинг "Шериф".
В този смисъл споразумението за асоцииране на Молдова с ЕС е добре дошло за новия силен човек в Тираспол. От федерализирането на Молдова интерес има обаче също и Москва, защото това означава край на опасността от прекалено сближаване на страната с ЕС, и още по-важното: на възможно повторно обединение на Молдова с Румъния. Така Приднестровската република, която де факто не съществува, става важна част от геополитическия пъзел в региона.