Как Борисов се саморазобличи

Към края на дългоочакваното, обилно анонсирано и преминало като миг европредседателство, премиерът Бойко Борисов без да иска сам развенча образа, който тъй усилено се опитваше да гради. Ролите, в които влизаше и в предходните си два мандата, също не бяха особено успешни, но сега за първи път тефлоновото му политическо покритие изглежда силно надраскано. А подгряващият пиар как ей сега Европа ще види в нас важен и надежден партньор се превърна в заключителна точка на кратко отрицателно изречение. Не, нищо подобно няма да се случи. Защото просто не сме.

Провалените планове

Макар да е страна, която в момента председателства ЕС, България все така си остава под мониторинг. А преди да започне европредседателството, медии и политици все обясняваха как Брюксел всеки момент щял да спре да се съмнява във върховенството на закона в България и да преустанови наблюдението си. Но мониторингът не само не беше отменен, а и все повече европейски институции говорят открито за българския проблем с корупцията и липсващото върховенство на правото.

И още: София, превърнала се за шест месеца в столица на Европа, все така си остава нежелана в Шенген. И някак се получава, че хем сме столица, хем трябва да си знаем мястото. А то е пределно ясно - ние не можем да бъдем гарант за сигурност. По същите причини, по които не може да отпадне и мониторингът. Така още една от стратегическите цели на българския премиер изглежда обречена на провал.

На Борисов му остана поне любимата показност, златна възможност за която се разкри преди броени седмици, когато в София пристигнаха всички европейски лидери за среща на върха, посветена на евроинтеграцията на Западните Балкани. Отново тема, която Борисов сам изведе като стратегическа. В крайна сметка обаче към Западните Балкани бе отправено очаквано послание: държавите от региона могат да влязат в ЕС, но едва когато изпълнят ясни критерии. Брюксел вече си позволи веднъж да приеме страни, които не се справят със самите себе си. И затова сега му се налага да ги държи 11-та година под мониторинг. Справка: България.

"По-малкият"

Така че останаха наистина само показността и доброто възпитание. Европейските лидери прегръщаха и целуваха своя домакин, а той се къпеше в светлината на прожекторите, акцентирайки върху благоразположението на германската канцлерка Ангела Меркел. Доброто възпитание обаче може да бъде новина само за родната преса, която обича да обръща внимание я на сърдечните политически поздравления, я на погледа на папата. Истинската новина дойде няколко дни след срещата в София. Макар и благоразположени към нас, европейците отново ни показаха, че трябва да си знаем мястото - доклад обяви, че България не е готова за еврото. Заради корупция и липсващо върховенство на закона.

Въпреки всички тези факти, българските медии представиха Борисов като любимеца на Европа. Но само няколко дни по-късно той сам се разобличи. И ясно показа, че прозападната му ориентация е просто опаковка.

Борисов вече не просто не изглежда като най-западната точка на родната политическа действителност - той сам се постави в ролята на “по-малкия" брат в отношенията с Москва. Мястото му бе показано и от Путин с думите, че не възнамерява да се вписва в очакванията “по-големият да плаща”.

Сметката

Премиерът замина за Кремъл с идеята да договори нови доставки на руски газ за България. От една страна, защото иска да захрани любимото си “хъбче”. И от друга, защото в момента България получава гориво само през тръбата през Украйна, а влошените отношения между Киев и Москва могат да доведат до спиране на доставките по това трасе. В крайна сметка анонс за газ имаше, макар говорителят на Путин значително да охлади демонстрирания от наша страна ентусиазъм. Анонс за цена и количества липсваше. И стана ясно, че “по-големият” няма намерение да поема сметката. А сметката е АЕЦ “Белене”, проектът за която бе мистериозно размразен дни преди воаяжа на Борисов до Русия.

Тази сметка, която България трябва да плати и която обвързва цели поколения, е истинското лице на Борисов. И нито една прегръдка с Меркел или с Макрон не може да върне европейския образ на българския премиер. Защото той е “по-малкият”, който ще накара цяла България да плати сметката.