Историята на ''Граничната земя''

Хаосът в днешна Украйна произтича от нейната история, написа агенция Ройтерс още преди там да се бяха развихрили драматичните военни сблъсъци между проруски сепаратисти и украинци. Излязлият в началото на 20 век многотомник "История на Украйна" на видния историк Михайло Хрушевский е първото научно произведение, което се противопоставя на тезата за Украйна като част от Русия или Полша.

Хрушевский разглежда Украйна като самостоятелен субект. При това той говори и от собствен опит. При първия опит на украинците да създадат своя независима държава през 1917 година, Хрушевский става председател на революционния парламент - Централната Рада. Той умира по време на заточение в Северен Кавказ през 1934 година, а причината за смъртта му не е докрай изяснена и до днес. Мнозина смятат, че е бил ликвидиран по нареждане на Сталин.

Като историк Хрушевский цял живот се бори срещу безкритично приетата и до днес от руската историография теза, че създадената през 10 век Киевска Рус e сложила началото на Руската империя. Според Хрушевский наследникът на тази първа държава на източните славяни не е Московското княжество, а много пó на запад разположеното Галицко-Волинско княжество, подържало тесни връзки с Полша и Унгария.

Някои от по-големите населени места в Западна Украйна, като Лвов например, носят много от белезите на средноевропейските градове. Украйна на Хрушевский обаче включвала също и районите далеч на изток по долното течение на Днепър. От 15 век насам тези земи са обитавани от казаците. Именно от тези райони, граничещи до степта, произлиза и името на Украйна, което в превод означава "гранична земя".

"Украински" и "руски" региони

Ако погледнем отделните райони в днешна Украйна, поне пет от тях са много различни в културно-историческо отношение, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Източна и Западна Украйна са като два полюса: в промишления район Донбас на изток населението е руско и масово се говори на руски; докато в по-аграрните западни райони на страната хората проявяват в много по-силна степен украинско национално самосъзнание.

Тези райони са били полско владение в периода между двете световни войни, а през септември 1939 стават съветски по силата на пакта между Хитлер и Сталин. Затова тамошното население пази спомена за агресията на Сталинова Русия отпреди Втората световна война, както и за бруталните действия на съветските власти след 1945. В Източна Украйна - обратното - населението все още живее под впечатлението на преживените страдания по времето на Хитлеровата окупация.

По времето, когато Украйна е съветска република, украинският език е дискриминиран: всеки, който иска да се издигне в йерархията е бил длъжен да говори на руски. В днешна Централна Украйна обаче се вижда, че митът за противоречията между рускоговорящи и украинскоговорящи граждани е отчасти изкуствено конструиран - нещо обичайно за хората там е да посочват руския език за майчин, но да се определят като украинци.

Кримският сепаратизъм

В Крим пък, който става част от Украинската съветска република по желание на Никита Хрушчов през 1954 година, още в началото на 1990-те години насам съществуват силни сепаратистки тенденции. Преди Крим да бъде анексиран от Путин, местното политическо ръководство не криеше, че гледа повече към Москва, отколкото към Киев. За това допринасяше и силното руско военно присъствие в региона - в Крим е разположен руският Черноморски флот и много руски офицери с целите си семейства живеят на полуострова. На президентските избори през 2010 година най-много гласове за Виктор Янукович дойдоха именно от избирателния окръг Крим.

Въпреки че още от 16 век насам хората от всички части на днешна Украйна имат самосъзнанието за обща национална принадлежност, те дълго не успяват да се обединят в обща държава. Това се случва чак когато в края на Втората световна война Сталин решава да измести границите на Съветския Съюз на запад. Напълно независима държава Украйна става още по-късно - през 1991 година след разпадането на Съветския съюз.