Иран, Ирак и Съветът за сигурност на ООН
4 март 2008Реклама
Всичко това едва ли помага за успокояване на напрежението в региона на Средния изток. Кометар от Петер Филип.
Всъщност резолюцията на ООН за затягане на санкциите спрямо Иран и посещението на иранския президент Ахмадинеджад в Ирак нямат нищо общо по между си. И все пак: нищо друго не би могло да символизира заплетената ситуация в регинона и най-вече двубоя между Вашингтон и Техеран, в който всяка страна се опитва да набере точки в своя полза, без обаче да се постигне дори и минимална полза за всички С посещението си в Багдад Ахмадинеджад буквално пред погледа на американските войски демонстрира, че Иран и Ирак играят важна роля в региона и че Вашингтон ще направи голяма грешка, ако не се съобрази с този факт. В същото време администрацията на Буш успя да накара Съветът за сигурност да затегне санкциите спрямо Техеран демонстрийраки по този начин, че продължава да има последната дума в спора за атомната програма на Иран. Впрочем Буш явно трябва да е доволен от факта, че този път в Съвета за сигурност имаше зад гърба си Китай и Русия, които обикновено се противопоставят на санкциите спрямо Иран, водени от икономическите си интереси в региона. Какво обаче е значението на формиралия се общ фронт срещу Иран? Първо, той беше предизвестен още в началото на годината след като петте странни с постоянно членство в Съвета за сигурност се споразумяха за това в Берлин. Второ, договорените санкции не играят ролята на наказание, защото на практика поставят само няколко души и фирми от Иран в черния списък и спират износа на още няколко продукта за Иран. Едва ли обаче някой във Вашнигтон вярва в това, че тези "строги" мерки биха накарали Техеран да промени позицията си по въпроса за атомната програма. И в самия Техеран едва ли ще се стреснат. Там продължават да твърдят,че атомната им програма служи само за мирни цели и за това имат правото да обогятавят уран. Вярно, съмненията спрямо Техеран остават, но доказателства за тях все още липсват. Точно това улеснява иранското ръководство, което продъжлава да говори за американска кампания срещу страната му, убеждавайки не само собствения си народ, но и мнозина в чужбина, най-вече в арабския свят. Това е козът на Ахмадинеджад, стана ясно за пореден път при посещението му в Ирак и споразумяното там сътрудничество.
Реклама