Иран и Саудитска Арабия - две жестоки теокрации
Времето за екзекуциите не беше избрано никак случайно. Саудитската държава знае много добре кога и какво върши. В Рияд никой не е толкова наивен, за да не е предвидил последиците от масовите екзекуции. Това означава, че изпълнението на смъртните присъди представлява определено политическо послание. И то гласи: всеки, който има неблагоразумието да се изправя срещу нас (вътре в страната или в чужбина), да е готов да си понесе последствията!
За вътрешна и външна употреба
Това послание е насочено първо срещу опозицията в страната - екзекуциите определено са предупреждение към опонентите. Саудитското правосъдие поддържа твърд курс срещу противниците, независимо кои са те: осъденият блогър Раиф Бадауи е либерал; поетът Ашраф Фаяд е представител на културната модерност; а екзекутираният Нимр ал Нимр е шиитски духовник. Племенникът на ал Нимр - Али - също е осъден на смърт - за участие в протести срещу режима. "Провинението" си той е извършил на 16 години. Тези известни случаи представят по безспорен начин заплахите, които съзира за себе си саудитското кралство. И то реагира на тях в стила на сирийския касапин Башар Асад.
Във външнополитически план екзекуциите очевидно изпращат послание за силата и решимостта на Саудитска Арабия. След частичното отдръпване на САЩ от региона, Саудитска Арабия се изявява като регионална сила под ръководството на едва 30-годишния си министър на отбраната и престолонаследник Мохамед Бин Салман. От месеци насам Саудитска Арабия е начело на една предимно арабска коалиция и извършва въздушни удари в Йемен. Страната е превърната в арена на задочната война между Саудитска Арабия и предимно шиитския му съсед Иран. На режима в Рияд изглежда му е безразлично, че в тази война дотук са загинали 3 хиляди цивилни граждани, а 2,5 милиона души са превърнати в бежанци вътре в страната.
Наскоро Саудитска Арабия оглави още един съюз - т.нар. "Антитерористичен алианс" в Сирия. Съзнателно провокираните, чрез екзекуциите, метежи в Иран, Ирак и от страна на подкрепяната от Иран организация Хизбула очевидно служат за заздравяване на редиците между Саудитска Арабия и сунитските ѝ партньори, както и по отношение на събитията в Сирия. Така погледнато, екзекуциите са нещо много повече от изпълнение на и без това съмнителни смъртни присъди. Зад тях се крият стратегически сметки. А правосъдието е само обслужващ политически инструмент.
Съмнителното поведение на Техеран
Разбира се, че и протестите в Иран са повече от съмнителни. Фактът, че иранското ръководство допусна щурмуването и опустошаването на саудитското посолство, показва, че режимът на муласите няма интерес от потушаване на конфликта. Иранското ръководство също поставя политическите сметки над международното право, което изисква безусловна защита на чуждестранните посолства. Вместо това, Иран арогантно се представя като "покровител" на шиитите. Също и на шиитските граждани на други страни.
"Партньор" на Запада?
Реакцията на Иран е още по-съмнителна и поради факта, че, след Китай, в Иран се извършват най-много екзекуции в света. На трето място се нарежда пък Саудитска Арабия.
Екзекуциите на Рияд и реакцията на Техеран показват още веднъж колко силно двата режима желаят да задават тона в Близкия изток. И от двете страни не може да се очаква проява на добра воля. А последната ескалация на напрежението ще има смъртоносни последици за цивилните граждани в Сирия и Йемен. Западните правителства пък ще трябва още веднъж да си помислят дали могат да смятат за свои партньори двата враждуващи режима в района на Персийския залив.