Имами за мюсюлманите в германския Бундесвер?

Около 1500 мюсюлмани служат днес в Бундесвера. Сред тях е и лейтенант Нариман Хамути-Райнке. Тя е родена през 1979 г. в семейство на марокански мигранти в Германия и служи в Бундесвера от 2005 година. Дотук е участвала два пъти в мисии на Бундесвера в Афганистан. За ДВ тя казва, че не винаги е лесно да служиш в армията, ако си мюсюлманин:

"Винаги си представям, че е възможно да загина по време на мисия. А за мен е важно да бъда погребана според мюсюлманските обичаи – тялото ми да бъде измито и увито в саван (чаршаф от бял плат), а не положено в ковчег, какъвто е обичаят сред християните. Затова винаги нося със себе си чаршаф – така беше и докато бях в Афганистан".

Германската конституция гарантира свободата на вероизповеданията - в нея е записано, че всички религии са еднакви пред закона, и че всеки човек има право да упражнява религията си свободно. Мюсюлманите са втората по численост религиозна група в Бундесвера - след християните. Сега те настояват в армията да бъдат назначени имами за войниците–мюсюлмани.

Кой ще назначава имамите?

От военното министерство отговарят, че са в процес на преговори с Германската ислямска конференция (DIK) – орган за диалог между правителството и ислямските организации в Германия. Според председателя на Конференцията Бурхан Кезичи, "държавата сякаш не желае да постигне бърз напредък по този въпрос".

Критики се чуват също и от опозицията: оттам припомнят, че германското правителство се застъпва за културното многообразие в армията и насърчава привличането на хора с мигрантски произход, но дотук не е направило нищо за осигуряването на свещеници за войниците–мюсюлмани. Говорителят на германските социалдемократи по въпросите на отбраната Фриц Фелгентрой посочва, че първо трябва да се определи кой точно ще има правото да назначава имамите.

"И откъде да се намерят толкова мюсюлмански свещеници, на които войниците да могат да се доверяват и да бъдат безрезервно приемани от тях?“ Той припомня факта, че в рамките на мюсюлманското вероизповедание няма едно ръководство, с което да се преговаря, а много и различни организации.

Каква роля играе „ДИТИБ“

Повечето живеещи в Германия мюсюлмани са свързани с Турско-ислямския съюз по религиозните въпроси „ДИТИБ“ – една от най-големите сунитски организации в страната. До преди няколко години германските власти гледаха на „ДИТИБ“ като на свой основен събеседник по ислямските въпроси в Германия, но нещата се промениха. Междувременно отношенията между Берлин и Анкара се влошиха чувствително. Сгъстиха се и съмненията, че „ДИТИБ“преследва политически цели и е направляван от турското правителство. Всичко това доведе до замразяване на сътрудничеството с организацията. Германската канцлерка Ангела Меркел и вътрешният министър Хорст Зеехофер настояват имамите да се обучават в Германия, за да се осигури тяхната независимост.

Лейтенант Нариман Хамути-Райнке разбира опасенията на политиците да не се допуска проникване на определени влияния в Бундесвера. Но в същото време тя припомня, че през последните години в германските университети са били обучени достатъчно ислямски теолози, които не могат да бъдат подозирани във връзки с чужди страни. Тези хора спокойно биха могли да станат свещеници в армията, смята тя.