Ибрахим Лазим - свобода в страх

Новината за терористичните атаки на 11 септември 2001 заварва Ибрахим Лазим в предсватбена треска. Наскоро завършилият университета зъболекар от Басра обсъждал с годеницата си подробности около церемонията, когато погледът му улавя драматичните изображения, вървящи по телевизора. Горящи кули, умиращи хора – жестоки, но и странно нереални сцени от една далечна земя, която той никога не е посещавал и която официалната иракска пропаганда нарича "враждебна сила". Постепенно обаче му става ясно, че това не е някой от бруталните екшън трилъри, които отскоро вървят по контролираната от Саддам Хюсеин държавна телевизия. Това е реалността.

"Мислех, че това е апокалипсисът"

„Трудно мога да опиша това, което почувствах в онзи момент", казва Лазим десет години по-късно. "Беше смесица от удивление, съчувствие и шок. Мислех, че това е апокалипсисът, пълният колапс на човешката цивилизация."

В този момент Лазим все още не предполага, че атентатите в Америка ще засенчат не само неговата сватба, но и ще донесат на страната му още една война и свалянето на диктатора Саддам. Той чувствал гняв, но и несигурност. "Тези атаки са били насочени към цивилни. И човек изпитва съчувствие, независимо от техния произход или националност", казва иракчанинът днес. "Като човек бях много натъжен от случилото се. Но това беше необичайна тъга, защото извършителите изрично обявиха себе си за мюсюлмани".

Дали на 11 септември режимът в Ирак вече е предусещал последиците от терористичната атака на Ал Кайда? Лазим разказва, че още следващата вечер по улиците е можело да се усети нервността на управниците. Навсякъде имало сили за сигурност и въоръжени членове на управляващата партия Баас, спомня си той. "Сякаш самият Ирак можеше да бъде цел на такива атаки".

На ергенското му парти и на самата сватба нямало друга тема за разговор. "Тогава чух повече новини от поздравления", разказва Лазим, който сега поддържа малка стоматологична практика и преподава в университета в Басра. По това време режимът вече организира митинги в подкрепа на Саддам Хюсеин, в които много граждани са били принудени да участват, спомня си Лазим. Подобно на повечето шиити, той още тогава е бил критично настроен към сунитския режим на Саддам Хюсеин.

Предизвестената война

Скоро след атентатите става ясно, че Ирак е заплашен от нова война. Саддам Хюсеин е обвинен от американското правителство в притежание на оръжия за масово унищожение. Дори става дума за директни връзки на режима с Ал Кайда. Впоследствие и двете обвинения се оказват неверни, но за иракчаните това са били ясни признаци за приближаващата конфронтация, казва Лазим. Той никога няма да забрави една реч на тогавашния президент на САЩ: "Буш каза на света: Или сте с нас, или сте срещу нас. Нашият режим обаче считаше Америка за враг номер едно, тъй като те ни нападнаха през 90-те след иракската инвазия в Кувейт".

Новата война започва година и половина след 11 септември 2001 - на 19 март 2003 година. Лазим си спомня този момент със смесени чувства: "Много иракчани около мен отхвърлиха нахлуването в нашата родина", казва той. "В същото време всички ние се надявахме на свалянето на Саддам Хюсеин." Това се случва 22 дена по-късно и бива отбелязано с еуфория от тълпи иракчани. "Най-накрая се бяхме отървали от този режим", разказва Лазим. "Въпреки това беше тъжно да видиш окупационни войски по улиците на нашите градове".

Падането на Саддам донася на Лазим и неговите сънародници безпрецедентни свободи: "Беше невероятно. Изведнъж можехме напълно свободно да изразяваме нашето мнение." В професионално отношение нещата също вървят добре за него. Собствена стоматологична практика - в ерата на връзкарството по времето на Саддам Хюсеин нещо подобно е било немислимо.

Една страна потъва в хаос

Цената на новите свободи обаче е висока и е платена с много кръв: страната потъва във въртележката на хаоса, насилието и терора. Сунити и шиити се бият помежду си, никой не е в безопасност от нападения и отвличания. "Това не беше свободата, на която се надявахме", коментира Лазим. "Това беше пълно беззаконие." Десетки хиляди иракчани загиват в този период. Все пак днес ситуацията се е подобрила. Но едва ли има иракско семейство, което да не е дало жертви.

Самият Лазим губи своя братовчед Мохамед, който бива отвлечен през 2006 година от неизвестни терористи. Семейството го търси навсякъде: в болници, в полицейски управления, в морги. „Тези зали бяха пълни с мъртви тела. Бях шокиран и се запитах защо са убити всички тези хора". Навсякъде миришело на гниещи трупове. "Властите не бяха в състояние да закупят нови хладилни съоръжения", разказва Лазим. Неговият братовчед по-късно е обявен за мъртъв, а тялото му остава неоткрито.

Когато днес, десет години по-късно, разглежда снимки от 11-и септември, Лазим си спомня как атентатите травмират оцелелите. В Ирак много напълно невинни деца са родени в условията на война, насилие и терор. "Те са свидетели на всичко това и носят голям страх в себе си. Страх от отвличане, страх от коли-бомби, страх от смъртта”.