И отново на ход е Техеран

Американският президент демонстрира последователност: както стана известно, през октомври той отново, най-малко за четвърти път, е написал лично писмо до върховния духовен водач на Иран Аятолах Али Хаменей. По този начин Обама продължава курса си на сближаване с Иран. Още в началото на мандата си той подчерта колко е важно да се разговаря с Техеран и задвижи процеса на уравновесяване на отношенията с ислямската република. Както написа "Уолстрийт Джърнъл", в последното си писмо до Хаменей Обама е повдигнал въпроса за възможно сътрудничество с Иран в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) и текущите преговори около иранската ядрена програма. Според вестника, Обама е поставил условие за такова сътрудничество - Техеран да не се затваря по въпроса за ядрената си програма.

Това е умен шахматен ход на американския президент, защото, с поредния си анонс, той свързва две теми от решаващо значение - както за САЩ, така и за Иран. Обама прави още една голяма крачка, като заявява в писмото си, че въздушните нападения срещу ИД в Сирия нямат за цел свалянето на режима на Асад. С това признание Обама доказва още веднъж, че добре познава и се съобразява със стратегическите интереси на Иран. Той дава ясно да се разбере, че на този етап смяната на режима в Дамаск не е сред приоритетите на Вашингтон.

Критика от хардлайнерите

Републиканците на мига разкритикуваха действията на президента-демократ. Лидерът им в Камарата на представителите Джон Бейнър заяви, че няма доверие на Иран и предупреди президента да не си играе с огъня. Неговият колега сенатор Джон Маккейн, който се спряга за бъдещ председател на Комисията за отбрана, окачестви писмения анонс на Обама като "възмутителен", а целта за сближаване с иранския режим като "илюзорна". Изявленията на водещи републиканци, както и плановете на Конгреса за затягане на санкциите срещу Техеран, показват, че Обама не само поема личен риск с този си курс спрямо Техеран, но и че след междинните избори ще му бъде още по-трудно да прокара евентуално споразумение с Иран в Конгреса. Затова сега, повече от всякога, са необходими положителни сигнали от Техеран.

И още нещо. Иран все пак най-сетне трябва да предприеме нещо за преговорите, които са в задъдена улица. И то не за да дари Обама с някакъв външнополитически успех, а заради собствените си стратегически интереси. Защото заплахата от ИД е значително по-голяма за Иран и влиянието му в Сирия и Ирак, отколкото за Вашингтон. Така че евентуален компромис по ядрения спор би бил по-важен за режима в Техеран, отколкото за САЩ.

Иранските интереси

В краен случай американската администрация би могла да се справи политически с един евентуален провал на преговорите. Тя ще бъде принудена да засили санкциите. Това би било тежко лично поражение за Брак Обама, но политическите последици за изтичащия му мандат биха били ясни. А Иран?

Страната страда не само от международните санкции и постоянно понижаващите се цени на петрола. Иран всъщност се бори срещу икономически колапс. Ако режимът в Техеран не успее бързо да преодолее международната изолация на страната и да подобри живота на хората, може да загуби властта. Затова Техеран не може да си позволи провал в преговорите по ядрената му програма и да рискува още по-сурови санкции. Иранското правителство е наясно с това. То знае също, че във Вашингтон няма, и в обозримо бъдеще няма да има, по-добър партньор за преговорите от Обама. Затова Техеран трябва да се задейства най-накрая. Защото няма време.