Може ли да бъде победена корупцията в една феодална държава?

Руските таблоиди с удоволствие описват подробности от разгулния живот на вече бившия губернатор на Сахалин Александър Хорошавин. Изброяват подарените на любовницата му джипове, похарчените милиони из всевъзможни заведения. Все сюжети, които са по-подходящи за някоя глуповата телевизионна комедия, отколкото за живота на един губернатор на регион, който не е сред най-заможните в Русия. Паралелно с това телевизионните новини представят сюжета за финансовите злоупотреби в руските затвори.

Оказва се, че службата, отговаряща за тях, купувала електронните гривни за домашен арест на многократно завишени цени. Ето че бившият шеф на Федералната служба за изтърпяване на наказанията /ФСИН/, който беше задържан за измамите с електронните гривни, лично ще може да оцени състоянието на затворите, но не като началник, а като обикновен следствен. Борбата срещу корупцията в Русия достигна ново ниво. Руската държава старателно демонстрира готовността си да се избави от корумпираните личности и по най-високите етажи на властта.

Семейните хроники на кадровата политика

33-годишният син на секретаря на Съвета за безопасност Николай Патрушев - Андрей е оглавил отдела за шелфови проучвания в държавния концерн "Роснефт", присъединявайки се към многочислената група на потомствените руски държавни топ-мениджъри. Сред тях е и по-големият му брат Дмитрий, който стана шеф на "Росселхозбанк", и неговият съвипускник от академията на ФСБ, синът на шефа на разузнаването Павел Фрадков, който е зам-председател на "Росимущество", както и братът на Павел Фрадков - Пьотр, който е първи заместник-председател на "Внешэкономбанк". Сред тях е и синът на шефа на "Роснефт" Иван Сечин, който получи в началото на годината ордена "За заслуги към отечеството" и работи в същия отдел за шелфови проучвания, който ще се командва от Андрей Патрушев.

Държавната кадрова политика на Русия отдавна е неразделна част от семейната хроника на водещите личности в държавата. Властта не се е променяла от поне две десетилетия и едни и същи хора заемат високи постове в държавата, осигурявайки на децата и роднините си престижни длъжности в държавните компании и банки. Всичко това прилича повече на феодализъм, отколкото на функционираща пазарна икономика. В демократичните общества корупцията е престъпление и нарушение на закона. Но оправдано ли е въобще да се говори за корупция, ако вместо закон съществува затворена система от лични отношения, концентрирана около личността на държавния глава? Може ли изобщо да се води борба срещу подобна система?

Непобедимата руска корупция

Битът и нравите на руските чиновници са плод на една отдавна установена система, която не представлява тайна за никого в Русия. Най-популярният руски опозиционер Алексей Навални направи кариера с разобличенията си за чиновническата корупция. Сайтът на неговата фондация е пълен с описания на разкошните дворци на руските чиновници, техните недекларирани доходи и ред други очевидни признаци на корупция. Сред обществото отдавна съществува консенсус по въпроса, че в Русия няма чиновник, който да живее от едната заплата. Какво тогава да считаме за корупция, ако всички са корумпирани?

Руската власт демонстрира пред обществото електронните гривни на Александър Реймер и химикалките на Александър Хорошавин, но нито един антикорупционен пиар не може да накара руснаците да повярват, че не става дума за временен ексцес, който е само изключение от правилото. Нищо чудно, че всеки нов арест за корупция принуждава политолозите да разсъждават върху това, какво всъщност е искала да каже властта с този арест. Защото и най-наивният руснак не вярва, че арестът на някой корумпиран чиновник представлява просто акт на справедливост.

В сега съществуващата в Русия система на управление всяка борба срещу корупцията си остава утопия, защото корупционната система е заложена в самия фундамент на държавното устройство - с всевластието на президентската институция, с подчинените на Кремъл съдилища и избирателни комисии, с ограничената свобода на медиите и държавно-монополистичната икономика. Колкото и да е парадоксално, в условията на тази система и най-опасните фигури в наказателните дела за корупция стават жертва предимно на политически интриги, а не на желанието на държавата да победи корупцията. Да победиш корупцията в Русия, би означавало да победиш самата държава. А такава победа в момента е невъзможна.

Олег Кашин е независим журналист, работил за списанията "Руски живот" и "Експерт", както и за вестниците "Комерсант" и "Известия". Бил е член на Координационния съвет на руската опозиция.