И Казахстан бил част от ''руския свят''

В края на август руският президент Владимир Путин посети лагера на младажката организация "Наши" на 400 километра северозападно от Москва, където отговари на въпросите на студенти от цяла Русия. Младо момиче му зададе въпрос за Казахстан, тъй като било обезпокоено от антируските тенденции в тази страна: "Можем ли да очакваме украински сценарий, в случай че президентът Назарбаев падне от власт?", попита то. Отговорът на Путин, замислен като комплимент към казахстанския президент, предизвика по-скоро обратен ефект сред казахстанците. "Вие знаете, че президентът Назарбаев е компетентен лидер, може би най-компетентният в цялото постсъветско пространство. Той изгради държава там, където никога преди това не е имало такава, той изгради казахската държавност. Казахстанците вече разбраха и това, че евразийското пространство е предимство за развитието на икономиката. Та разбраха че по този начин влизат в "големия руски свят" като част от световната цивилизация", заяви Путин.

Страховете на казахстанците

Казахите нямали собствена държавност и били част от големия руски свят?! Много от гражданите на Казахстан възприеха отговора на Путин не само като обида към родината си, но и като ясен сигнал за властовите амбиции на Русия. При това приятелският съюз между Казахстан и Русия беше доразвит с една нова важна идея: На 28 май в Астана, президентите на Казахстан, Беларус и Русия подписаха договор за създаването на Евразийския икономически съюз, който ще влезе в сила на 1 янури 2015 година. Руските държавни медии окачествиха това като "новина с глобално значение". Евразийският икономически съюз ще обхване население от 170 милиона души, а БВП ще възлиза на два трилиона долара. Казахстан е един от най-важните съюзници на Русия. Още през 2010 година Казахстан, Русия и Беларус основаха и митнически съюз. През изминалите години бяха премахнати много търговски ограничения. Много казахстанци посрещат с одобрение съюза с Русия. А президентът Путин има много въодушевени привърженици в тази страна.

Над 100 етноса в Казахстан

В Казахстан живеят над 100 етнически групи. Многонационалната държава е последица от политиката на Сталин, който навремето депортира представителите на различни малцинства (германци, украинци, татари и др.) в казахските степи. След обявяването на независимостта на Казасхтан през 1991 година, много руснаци се изселиха от страната. Днес етническите казахи съставляват две трети от населението й, а руснаците - около 21 процента от него. В северните провинции по границата с Русия обаче, руснаците са мнозинство. Тамошните хора сега се опасяват от руско нахлуване, подобно на това в Крим или в Източна Украйна. Журналистката Тамара Ислямова от северозападния град Уралск казва: "Казахстан е малка държава с недоразвита икономика и надоразвито гражданско общество. А огромна Русия може да ни използва като изхвърля стоките при нас и ни източва парите. Съюзът е неравностоен", казва тя. Тамара Ислямова се опасява, че форсираната евразийска интеграция е инструмент на новия руски империализъм. Нейният колега Лукпан Ахмедяров казва, че действията на Путин в Украйна са нажежили допълнително дискусията около Евразийския икономически съюз: "Около 60 процента от населението на Казахстан подкрепят Путин. Главно по-възрастното поколение подкрепя Путин. Това са хората, които са израснали по съветско време и все още се влият от пропагандата на руските медии", казва той.

Недостатъците на новия съюз

Наред с Китай, Русия е най-важният търговски партньор на Казахстан. Страната обаче е силно зависима от руския внос. През 2013 година Казахстан е внесъл от Русия стоки за близо 18 милиарда долара. Преките руски инвестиции растат постоянно и през 2013 година достигнаха 1,3 милиарда долара. В действителност обаче икономическият съюз създаде и много проблеми на Казахстан. Покачиха се цените на облеклото и автомобилите, защото вносните мита в Казахстан трябваше да бъдат нагодени към по-високите мита на Русия. Санкциите на Запада и контрамерките на Русия също оказват отрицателно влияние върху икономиката на страната. Надеждите на Казахстан, че ще извлече дивиденти от руското ембарго за внос на хранителни продукти от Запада се оказаха нереалистични. Казахстан няма почти никакъв потенциал да изнася хранителни продукти, а и търговията с Беларус и Русия през тази година бележи спад.

"Украински вариант" и в Казахстан?

Казахстанският президент Назарбаев постоянно повтаря, че Евразийският икономически съюз служи единствено за стопанско сътрудничество в постсъветското пространство, а не за политически цели. Но явно и той започва да изпитва недоверие към "Големия брат" с оглед на агресивните действия на Русия в Украйна. След ескалацията на украинската криза през август, Назарбаев неочаквано отправи ясно предупреждение към Русия в интервю за държавната телевизия. " Казахстан си запазва правото да се откаже от участие в Евразийския съюз, ако не се спазват договорените правила. Астана никога няма да участва в една организация, която е опасна за независимостта на Казахстан", заяви той. Известният политолог и директор на неправителствената организация "Risk Assesment Group" Досим Саптайев твърди, че Евразийският съюз е инструмент, с който Путин преследва политически цели: "Сега Путин се опитва да създаде сърцевината на един междудържавен съюз, в който Русия да играе главната роля. Това не е нов Съветски съюз, а регионален алианс, в който Русия ще ограничи възможностите на другите участници да поддържат отношения с други конкуренти в постсъветското пространство", казва той.

Досега Казахстан успешно се съпротивлява на прегръдката на руската мечка. Известно е, че договорът за създаването на Евразийския икономически съюз беше подписан много по-рано от планираното. Очевидно Путин искаше да си подсигури участието на Казахстан, след като Украйна отпадна като вероятен участник. По този начин Астана се оказа в по-изгодна стратегическа позиция и успя да наложи промени в договора. От първоначалния вариант отпадна например въвеждането на общо гражданство, както и много параграфи, свръзани с миграцията. Така Казахстан косвено заяви на Русия, че е самостоятелна държава и иска да остане такава, твърди ръководителят на бюрото на фондация "Фридрих Еберт" в Алмати Пеер Тешендорф. Отдавна вече не се говори и за обща валута, а Казахстан подчертава, че не залага единствено на Русия. Астана е заинтересована от добри отношения със Запада и с Китай. Казахстан засега очевидно успява да направи шпагат между необходимото партньорство с Русия и запазването на собствените си интереси. Казахстанският политолог Досим Саптайев обаче предупреждава, че ситуацията може да се промени бързо. "В етническо отношение, Казахстан е относително стабилен, а това е огромен плюс. Ако обаче в играта влезе политическата карта, не е изключено да се повтори украинският сценарий. Винаги когато една страна е отслабена вътрешно, се намесват външни актьори. В евентуалното разкъсване на Казахстан, освен Русия, могат да участват и съвсем други държави", казва той.

А след Назарбаев?

Най-слабото място, според експертите, е въпросът за наследника на Назарбаев. Досега няма никаква яснота кой ще наследи 74-годишния президент. В Казахстан на практика няма никаква опозиция. Самият Назарбаев не се е погрижил за свой приемник. Дали той изобщо ще съумее да опази своето политическо наследство и да подготви страната за предизвикателствата на бъдещето?

Ако Казахстан успее конструктивно и бързо да разреши някои свои вътрешнополитически проблеми и същевремено да намери собствен и независим от Русия път за външнополитическо развитие, страната би могла да се окаже стабилизиращ фактор в постсъветското пространство.