И деца страдат в гръцките лагери

Гръцкото правителство не е в състояние да се справи с ежедневния приток на бежанци. В страната влизали на ден по 200 до 300 имигранти. По оценки на правителството, в момента в Гърция има 1,2 милиона имигранти. Същевременно зачестяват и расистки мотивираните нападения над чужденци. Хуманитарната организация "Лекари на света" е регистрирала 75 расистки нападения над мигранти само за една година.

Повечето от чужденците са държани в лагери за задържане, където могат да останат до 18 месеца. Лагерът "Паранести", в полите на Родопите, "осигурява гостоприемство" на 283-ма души, казва полицаят Стелиос Пападополус. Повечето от въдворените са имигранти без документи, които искат да продължат пътя си към други страни в ЕС, но са имали нещастието да стъпят на европейска територия първо в Гърция. Действията на гръцката полиция спрямо "нелегалните" са безкомпромисни. За тази цел беше стартирана мащабна операция под кодовото название "Гостоприемството на Зевс", с която се залавят и интернират задържаните бежанци.

"Защо ни държат заключени?"

Лагерът "Паранести" е един от малкото, където малолетните имигранти са отделени от другите, както повеляват директивите на ЕС. Един от тях е 17-годишният афганистанец Али. Той говори малко английски и казва, че иска да замине за Хамбург, където живее баща му. След дълги премеждия из Гърция Али попада в "Паранести". От една година той живее на ничия земя. Битовите условия са крайно оскъдни, в лагера няма и училище.

В лагерите за интерниране край Комотини и Филакио също има малолетни имигранти, макар гръцките власти да отричат този факт. Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" и хуманитарната организация "Лекари на света" остро критикуват метода, по които гръцките власти установяват възрастта на младежите. Властите обикновено правят рентгенова снимка на китките на ръцете. Само че този метод е несигурен. "Децата в Афганистан работят от най-ранна възраст, което прави ръцете им значително по-развити, отколкото тези на техни връстници от Гърция например.

Хуманитарни организации от години критикуват тежките условия в лагера Филакио. Понастоящем в него са настанени 291 души, сред които и седем жени. Дванадесетина души си делят една килия. Леглата са на два етажа и са подредени плътно едно до друго. "Колко дълго ще ни държат затворени? пита млад сомалиец, който е в лагера от седем месеца. "Животът тук е непоносим", допълва той. Гръцките власти нямат право да екстрадират сомалийци и еритрейци. Хуманитарната организация "Лекари на света" остро критикува факта, че задържането в лагер е някаква безсмислена мярка, която застрашава и здравето на мигрантите. Опасността от заразни болести е голяма. Нелегални имигранти от лагера Филакио показват здравните си книжки. В някои от тях са отбелязани заболявания като хепатит и диабет.

Историите, които разказват младите мъже си приличат. Повечето от тях са напуснали родината си, бягайки от войната или безперспективността. А условията в бежанските лагери са непоносими, разказват повечето от тях. В лагера в Комотини например, задържаните имат право само на два часа разходка на открито. Властите забраняват дори на адвокатите, които консултират задържаните да влизат в сградата. Видеозаписи на хуманитарната организация "Лекари на света" показват екскременти по коридорите на лагера поради липсата на всякакви санитарни възли. През последните месеци няколко от задържаните нелегални бежанци са направили опит за самоубийство.

Шансът за политическо убежище е почти нулев

В непосредствена близост до лагера Филакио е изграден нов приемен център за бежанци. В него обаче са настанени само няколко души, докато килиите във Фелакио са претъпкани. Приемният център е планиран още през 2012 година, когато в Гърция пристигаха по 300 имигранти на ден през границата с Турция. Откакто обаче бяха издигнати 12-километрови заграждения по граничната река Еврос /Марица/, транзитните маршрути отново се изместиха към Егейско море. Гръцките власти имат право да задържат нелегалните мигранти в приемателните центрове за срок от 25 дни. След това бежанците попадат в лагер за задържане. Много от подалите молби за политическо убежище всъщност нямат дори шанс да получат официален отговор. Гръцката бюрократична машина обработва в момента молбите, подадени между 2006 и 2007 година, които са получили отказ на първа инстанция. Става дума за 45 000 души, подали молби в този период. Шансът да получат политическо убежище е почти нулев.

В лагерите за задържане се озовават не само хора, които не са подали навреме молба за политическо убежище. Има и такива, които поради бюрократични причини не са успели да удължат правото си на пребиваване, а и други, които десетилетия наред са работили легално в страната. Като например Али Башарат от Равалпинди. От 1998 година пакистанецът живее в Гърция и години наред е работил там легално. По време на кризата той губи работата си и спира да плаща социални осигуровки. За 24 часа Али Башарат се "превръща" в нелегален имигрант. От януари 2013 година той е в лагер за задържане. "Имам нужда от адвокат", казва той. Малкото адвокати, които работят безплатно, са затрупани от работа. Много от бежанците, които са успели да наемат частна защита, разказват, че адвокатите прибират парите предварително и повече не се вясват в лагерите.

ЕС многократно е критикувал гръцката система да даване на политическо убежище. От 2011 година насам Гърция е получила от Еврокомисията 230 милиона евро за подсигуряване на външните си граници и за екстрадирането на нелегални имигранти. За подобряване на процедурите по даване на политическо убежище обаче са заделени едва 20 милиона. "Ние сме изправени пред строежа на ново поколение лагери за задържане. А същинският проблем не са условията в тези лагери, а безправието на хората, настанени там", казва Никос Никизианис от Антирасистката инициатива в Солун. А професорът от университета в Солун Андреас Такис казва, че задържането на бежанците в тези лагери междувременно се е превърнало в самоцел.