1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

BG Weekly

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Й. Йорданова19 юни 2010

Българският премиер Бойко Борисов обяви отрицателното си становище по два от т.нар. „крупни съвместни енергийни проекти с Русия”. Защо обаче много от коментарите върху изявленията му получиха геополитическа окраска?

https://p.dw.com/p/NxFz
Какви планове се чертаят?Снимка: bilderbox.de

Коментар на Георги Папакочев:

“Не съм чувал нито една дума за замразяване на строителството на АЕЦ „Белене”, а по повод спирането на проекта „Бургас-Александруполис” е допусната некоректна формулировка” – така тези дни руският посланик в София Исаков се опита да успокои емоциите около изразеното лично отрицателно становище на премиера Бойко Борисов по повод българското участие в двата съвместни проекта. И за да бъде още по-убедителен в позицията си, дипломатическият представител на Москва акцентира върху новото геополитическо качество, което реализацията на проектите можело да даде на България, както и върху повишаването на нейния авторитет и значимост като „икономически и политически партньор”. Пред кого да се повиши авторитета на страната и нейната политическа значимост, господин посланикът не поясни, защото изглежда отговорът на подобен въпрос му се е сторил риторичен.

Да спасява проектите в бурните геополитически води се хвърли и небезизвестният бивш министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който публично изрази убеждението си, че САЩ следват своята стратегия за превръщането на Турция във „фортпост” в битката срещу ислямизма и международния тероризъм, поради което уреждали енергийните потоци да преминават през Турция, а не през България. Как? Естествено чрез натиск върху сегашното правителство, което е принудено да се откаже от „великолепните” съвместни проекти, за да угоди на американците.

Boyko Borissov
Бойко Борисов - напук на геополитиката?Снимка: picture-alliance / Wiktor Dabkow

Да подковем мухата

Тезата на местните социалисти не е нова. В края на миналата година, когато икономическата криза беше започнала да брули финансите на държавата, а премиерът Борисов не криеше своята неприязън към въпросните ангажименти, „БСП и компания” предприеха съвместна офанзива с руските си партньори, която се изрази в масиран медиен и икономически натиск. Местни геополитици и „патриотични” експерти се бяха захванали да обясняват колко ловко Турция се намествала на руския енергиен пазар за сметка на България, а шефовете на „Газпром” Милер и на руската държавна корпорация „Росатом” - Кириенко, които внезапно атакуваха София в началото на февруари, трябваше да пояснят на правителството колко важно е проектите да не бъдат изоставяни. По повод двете последвали срещи на президента Първанов с Милер в София и Москва, десният СДС поиска да види стенограмите от тези разговори със съмнения за поети тайни „геополитически” ангажименти от страна на държавния глава.

По дългия и криволичещ път

За да бъде още по-загадъчна скритата картинка, в която сегашните управляващи са вплели своите намерения, авторитетната световна аналитична агенция „Стратфор” допусна, че България е на път окончателно да се преориентира от Москва към Вашингтон, като същевременно зададе ключовият въпрос дали българските политици могат да си позволят подобен завой. Отговорът на премиера Борисов беше бърз и недвусмислен – за първи път вървим в права посока, такава, каквато трябва, заяви той, като все пак успокои Москва, че европейска България има „прагматични, нормални и добри отношения с Русия”. А от Министерството на външните работи поясниха, че енергийните проекти не са част от политическите отношения с Русия и че с тях се занимават основно икономическото и финансовото министерство. Казано с други думи: с Русия зле, без Русия – още по-зле, най-вече в енергетиката. А иначе си оставаме „братушки”, каквито винаги сме били. Напук на геополитиката!