Зелена светлина за Лисабонския договор

Месец преди изборите за Европейски парламент чешкият Сенат одобри Лисабонския договор за реформа на ЕС. Това успокои повечето европейски депутати, защото ако Чехия не беше дала своето одобрение, над предизборната кампания, която акцентира върху по-нататъшна европейска интеграция и продължаване на реформите в Европейския съюз, щеше постоянно да тегне неблагоприятната възможност за евентуално "не" от Прага. Но след като вече е ясно, че Чехия приема закона, евродепутатите могат да продължат да се борят за закона за реформи, който би направил Европа по-демократична.

Лисабонският договор не е мъртъв

Той обаче не е и ратифициран от всички 27 страни-членки. Следващата стъпка е ратифицираното му от отявления евроскептик - президента на Чехия Вацлав Клаус. След това топката отново ще е в ръцете на ирландците. В Ирландия трябва да се проведе втори референдум, след като преди година страната отхвърли Лисабонския договор. На следващата среща на върха на ЕС се очаква правителството на Ирландия да съобщи кога и как ще организира следващия референдум.

Посоката на вятъра в Ирландия се обърна вследствие на галопиращата икономическа криза в Европа. Ако вярваме на проучванията на общественото мнение, сега ирландците са готови да приемат Лисабонския договор, защото са осъзнали, че в кризисни времена Европа все пак може да окаже по-голяма подкрепа, отколкото те са си представяли преди година. Следователно: колкото по-скоро се проведе гласуването на Договора, толкова по-добре.

След референдума в Ирландия президентът на Полша, който подобно на пражкия си колега е известен с евроскептицизма си, ще трябва да сложи подписа си под Лисабонския договор. После ще липсва само подписът на германския президент Хорст Кьолер. Той предпочита първо да изчака решението на Конституционния съд, който в момента проверява процеса на ратифициране в Германия. Очаква се позицията на съда да стане ясна още този месец. Могат да се очакват забележки, но не и отхвърляне на Договора.

ЕС трябва да си извлече поука от "Лисабонската" драма

Ако през лятото всички 27 страни-членки ратифицират Договора, той би могъл да влезе в сила следващата година. Дали би могъл да предизвика европейска революция? Не. Той би дал повече права на Европейския парламент да изясни задълженията на всеки вътре в ЕС и да реформира институциите. Договорът не би могъл да промени нищо в курса на интеграция. Нищо няма да се промени и по отношение на териториалните граници на ЕС.

Този договор ще бъде само междинен етап. Но за страните-кандидатки той ще има положителни последици. Хърватия например по-бързо би получила членство, а преговорите с останалите балкански държави биха продължили, без да важи сегашното правило - без нов договор, няма нови страни-членки.

ЕС трябва да си извлече поука от драмата около Лисабонския договор. Може би правителствата на страните-членки за последен път тъй трудно постигат единодушие.