Защо Румъния и Хърватия се нуждаят от информационна кампания в полза на ЕС?

Имаме нужда от образована и добре информирана общественост,

казва Марио Хорватич от министерството за европейска интеграция в Загреб. Хърватия започна преговори за членство с ЕС през октомври 2005-та година и това беше постигнато с доста усилия. Сега трябва да се прескочи друго препяствие - да се убеди хърватската общественост от необходимостта за членство на страната в ЕС. Половината от хърватите са срещу това, сочи студия на министерството за европейска интеграция от юни 2005-та година.С други думи Хорватич и колегите му имат доста работа. Целта им е да убедят скептично настроените си сънародници чрез дискусии, семинари и телевизионни предавания. При това в тези случаи става дума не за обикновена реклама, а за трезва информация, подчертава Хорватич:

Работим ли открито в непрекъснат контакт с обществеността, като я информираме, тогава фактите ще подобрят имиджа на ЕС и ще увеличат подкрепата за него, твърди Хорватич.

И Анджела Филоте от представителството на Европейската комисия в Букурещ е убедена в едно: честно поднасяната информация е най-добрата стратегия. Румъния е на прага на членството си в ЕС. 2007-ма, най-късно 2008-ма година Румъния и България би трябвало да влязат в ЕС. В момента румънците имат доста положително отношение към тази перспектива. Въпреки това през последните години броят на скептично настроените нарастна. Причината: мнозина осъзнаха, че подготовката за членство в ЕС има и отрицателни страни. Така например румънското правитество е принудена до увеличава цените на енергията, нагаждайки ги към европейското ниво. За мнозина румънци това означава непосилно високи цени на тока и парното и дори неотоплени през зимата жилища. Най-критично са настроени хората от селските региони. Към тях са насочени и усилята на Филоте и колегите й от румънското представителство на Европейската комисия:

Имаме например проект, чиято цел е да снабди всяка къща с вода. Друг проект пък е насочен към запазване на традициите. По този начин казваме ясно: членството в ЕС не означава загуба на идентичността, казва Анджела Филоте.

Европейската комисия е отпуснала три милиона евро за информационна програма, чиято цел е да обясни на румънците, как ще изглежда бъдещето им в ЕС. 100 хиляди евро от тази сума са насочени директно към проекти за селскостопанските региони. Освен това с част от отпуснатите от Брюксел пари се организират информационни проекти в университетите и различни обществени организации. Според Анджела Филоте най-доброто средство за информиране на хората от селските региони е телевизията. Ясно е защо- това е медията с най-големи възможности за въздействие, а освен това тя достига и до най-отдалечените кътчета на страната.

Социологически проучвания, направени сред селското население, сочат, че телевизионните ни предавания трябва да имат продължителност от най-малко един час. Хората имат нужда от време, за да осмислят поднасяната им информация. Те имат нужда от това, да научат нещо повече за тези, които ги информират. Създаването на доверие се нуждае от време. Едва тогава посланието ни може да има успех, твърди Анджела Филоте.

Телевизията е най-доброто информационно средство и за младите румънци. Така например веднъж седмично румънската телевизия излъчва младежко предаване за ЕС. В Загреб са си поставили за цел не само да информират, но и да убеждават хърватите в това, че страната им няма друга алтернатива освен ЕС. Марио Хорватич от министерството за европейска интеграция твърди:

Искаме да заговорим хората директно за техните съмнения и страхове, да ги учедим в това, че ако искат да подобрят жизнения си стандарт, няма по-добър път от членството на страната в ЕС. Ето защо се опитваме да покажем и друго, какво ще стане, ако Хърватия остане извън ЕС. Това би означавало стагнация и влошаване на условията на живот, убеден е Марио Хорватич.