Защо пък да не го вземем насериозно?

Повечето политици в Европа реагираха с недоумение на дългоочакваната реч на британския премиер Камерън. Това типично за Европа самодоволство не е особено изненадващо. Но дали е оправдано? Нека се запитаме какви големи успехи е постигнала европейската политика през последните 20 години, да речем? И кои са те конкретно?

Анализът, който направи Камерън, е верен по същество. От години насам Европа губи конкурентоспособност, става все по-разединена, реагира прекалено тромаво на всяко ново предизвикателство и застрашително губи популярност сред гражданите. Да се иска повече Европа, при тези обстоятелства, би било повече от дръзко.

Какво всъщност ни казва Камерън?

А и нека се запитаме къде остана прословутата европейска толерантност и така нареченото европейското многообразие, в което уж се кълнем, без обаче да го взимаме насериозно. Нима е забранено изобщо да се разсъждава по европейските въпроси? Пък и трябва ли Брюксел да се меси във всичко и навсякъде - дори и там, където не се иска мнението му? Или казано с други думи: не е непременно задължително Камерън да бъде отричан и обвиняван. Има и друг възможен подход: аргументите му да бъдат чути и взети насериозно.

Това се отнася до всичко, освен до заплахата му, че Великобритания може да напусне Общността. Защо ли? Защото подобен ход би означавал и разпадането на самата Великобритания. В крайна сметка шотландците и без друго отдавна искат независимост от Лондон, но пък на всяка цена желаят да останат в рамките на ЕС. А и нещо друго: напускането на ЕС би причинило на Великобритания икономически и финансови загуби, каквито тя не може да понесе - става дума за загубата на британските позиции на общия европейски пазар, до който Камерън би желал да редуцира Общността.

Повече загуби, отколкото ползи

Не напразно изказването на Камерън предизвика уплах и недоволство сред местния бизнес. Много британски компании се страхуват, че евентуалното излизане на страната от ЕС ще нанесе тежък удар на британската икономика. Тя е третата по сила икономика в Общността и близо половината от британския износ е предназначен за страни от ЕС.

Вярно е, че от години насам британските предприемачи ритат срещу директивите и разпорежданията на Брюксел, защото ги смятат за прекалено ограничаващи. Това обаче не означава, че те не могат да оценят правилно ползите, които извличат от общия европейски пазар или че не знаят какво би означавало да изгубят неограничения си достъп до най-големия икономически блок в света.

Всичко това притиска Камерън между чука и наковалнята. Той може да пледира за разхлабване на европейския надзор, който силно дразни британците. От друга страна обаче премиерът е принуден да зачита желанията на местната индустрия и търговия за оставане в рамките на общия пазар. Тъкмо затова заплахите на британския премиер за евентуално напускане на ЕС трябва да се посрещат типично по британски - с невъзмутимо спокойствие. В случая то би било най-подходящо.

АГ, АРД, ДВ, УД, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова