Защо обричат болните деца на България?

Коментар от Ясен Бояджиев:

Преди години медиите бяха заляти от сърцераздирателни съобщения за дарителски кампании и призиви за помощ за тежко болни деца, чието лечение е непосилно скъпо за родителите им. Тогава държавата отказваше да го поеме, а в много случаи то и без друго не беше по силите на българската медицина. Сигурно сте забелязали, че в последните няколко години тези кампании почти изчезнаха. Причината за това се нарича „Фонд за лечение на деца“ - една от малкото институции в България, чиято дейност напълно отговаря на прокламираната в името ѝ цел. Или може би е по-точно да се каже - отговаряше.

Как се създава работеща институция

Формално Фондът е създаден отдавна, но в истински работеща институция се превърна едва след 2009 година. Тогава доклад на Сметната палата разкри, че години наред, докато децата са чакали напразно за финансиране на лечението им, а някои от тях са платили това чакане с живота си, Фондът е „спестявал“ половината от отпуснатите му пари и ги е връщал в бюджета. Общественото възмущение наложи приемането на законодателни промени, с които бе създаден Обществен съвет, включващ водещи специалисти и представители на неправителствени организации и медии. Заедно с доскорошния директор, формирал стегната и компетентна администрация, Общественият съвет успя да се пребори с бездушието на държавната бюрокрация и да превърне Фонда в добре смазана машина, работеща бързо и прозрачно в интерес на болните деца.

Така той си спечели всеобщо обществено одобрение и доверие. Но не и благоволението на държавата. Напротив - чрез своите здравни министри и чиновници тя периодично се опитваше да го овладее и да го върне в предишното му състояние: като отстрани Обществения съвет от вземането на решения или поне отнеме думата на неправителствения сектор в него; като наложи финансов лимит за лечението; като спре изобщо финансирането или подмени директора. Опитите бяха неуспешни. Досега.

Унищожението

Този път държавата заложи на сигурно, като впрегна целия си репресивен и административен арсенал в изпълнението на очевидно предварително изготвен и добре организиран сценарий. Със специалното участие, разбира се, на прокуратурата.

В първото действие бяха скалъпените обвинения и съпътстващата ги пропагандна кампания. Маскирани антимафиоти нахлуха внезапно във Фонда и арестуваха всички работещи в него, сякаш става дума за терористична клетка или наркокартел. После „случайно“ изтече информация, подкрепена с видео-„доказателства“, за тежки провинения като корупция, подкупи, пари в пликове и скрити скъпоценности. Лично премиерът, въпреки че това изобщо не е негова работа, се включи с уверението, че действията на службите по случая били „избродирани“.

Само че още в следващите дни от първоначалните стряскащи обвинения не остана абсолютно нищо, а цялата „организирана престъпна група“ бе освободена. Останаха само „съмнения“ за административни „нарушения“, които са всъщност нормални и известни на всички практики в интерес на бързото и успешно лечение на децата. Някои от тях са плод на нормативни празноти, за които самият Фонд е предупреждавал. Както често се случва в България, накрая и от тези обвинения най-вероятно няма да остане нищо.

Веднага последва второто действие - светкавична подмяна на хората и процедурите. Часове след показния арест на стария директор, Фондът вече си имаше нов, очевидно отдавна определен. Цялата досегашна администрация също бе заменена. Към последвалия заради това хаос се добави напълно съзнателното усложняване и забатачване на досегашните прости и бързо работещи процедури, при това без да е отменен действащият и без да е приет нов правилник. Здравният министър-реформатор обяви, че Фондът „вече работи като часовник“. А всъщност болните деца и притеснените им родители бяха върнати в познатата отпреди години бюрократична действителност на разтакаване, разкарване по институциите и смразяваща неизвестност. Заедно с прозрачността изчезнаха съчувствието и човечността.

Все по-очевиден приоритет на авторите и изпълнителите на този сценарий е да бъде сведен до минимум броят на децата, изпращани на лечение в чужбина. Подкрепен от граждански протест, състоял се в Деня на детето, Общественият съвет успя да се противопостави. Но не се съмнявайте, че много скоро ще дойде ред и на третото действие - разтурването на пречещия Обществен съвет, който не се притеснява да говори на висок глас за измислените „престъпления“ и да изобличава лъжите. Можем да очакваме подмяната му с по-послушни хора. Или направо ликвидирането му чрез нова поправка в закона.

Каква е целта?

Каква точно е целта на цялата операция, не е ясно. Дали да спести средства на държавния бюджет? Или да пренасочи средства към „правилните“ болници, лекари, чиновници и доставчици (на медицински изделия, например)? Или и едното, и другото плюс нещо трето? Каквато и да е целта, едно е сигурно: тя вече не отговаря на написаното в името на Фонда за лечение на деца.

Впрочем, организираното и методично унищожаване на Фонда е просто поредният епизод във войната на държавата срещу гражданите. Той е поредната от многото институции, превзети, за да бъдат подчинени на интереси и цели, които са несъвместими със законовото им предназначение и не се съдържат в имената им. Независимо какво би трябвало да защитават (законността, конкуренцията, финансовата дисциплина, правата и свободите на гражданите...) или срещу какво би трябвало да се борят (престъпността, незаконното строителство, конфликта на интереси, корупцията...).