Защо му беше на Лондон да дърпа тигъра за опашката?

„Който връзва звънче за опашката на тигъра, после трябва и да го отвърже" – гласи една китайска поговорка. Точно в това положение в момента се намира британското правителство. Преди две седмици то арестува край Гибралтар един ирански танкер с петрол, който вероятно се бе отправил към Сирия – в нарушение на санкциите. Сигналът явно е дошъл от тайните служби на САЩ, а британците са постъпили като верен съюзник.

Както можеше и да се очаква, Иран отвърна на удара и в петък плени британския танкер „Стена Имперо" в Ормузкия проток. Лондон обяви акцията за пиратска, но явно добре знае, че сам е предизвикал този сблъсък, и че сега му трябва помощ, за да се справи с „тигъра".

В американския капан

Това е цената на двойната стратегия на британците към Иран. Защото те от една страна поддържат европейската политика да се опази ядреното споразумение с Техеран и не са съгласни с решението на американския президент Тръмп да го суспендира. Както е известно, европейските столици вече месеци наред се опитват да намерят обходен път покрай жестоките американски санкции и да опазят договора с Иран.

От друга страна обаче Лондон прави мили очи на Вашингтон и се показва като верен съюзник. Така правителството в Уестминстър, което тъй или иначе гледа само пъпа си и се занимава само с Брекзит, стана лесна жертва на съветника по националната сигурност на САЩ Джон Болтън - най-опасния ястреб в Белия дом. Великобритания допусна да бъде въвлечена във взривоопасна военна конфронтация в региона, а тази опасност вече надвисва над главите и на европейските ѝ съюзници.

Париж и Берлин, които са сред подписалите ядреното споразумение с Иран, не влизат доброволно в сегашната ситуация. И въпреки това в момента трябва да намерят конструктивен отговор. Най-добре ще е двете страни да седнат край масата за преговори и кризата да се реши чрез размяна на пленените танкери.

За съжаление изглежда, че и в Техеран политическите „гълъби" губят поредната си битка срещу бетонните глави. Тамошният режим очевидно залага единствено на конфронтацията. За европейците това е като студен душ, защото се оказва, че техните дългогодишни дипломатически усилия по отношение на Иран в момента не струват и пукната пара.

Политика на канонерките без канонерки

За добро или за лошо, европейските сили трябва в момента да вземат решение дали ще помагат на британците да пазят танкерите си в Ормузкия проток или не. При това не става дума за флага, под който плава един или друг танкер, а за стоката в трюма му. Защото танкерите транспортират петрол, който е жизненоважен за европейските държави.

Колкото и спазми да им струва, Париж и Берлин трябва да обмислят изпращането на военноморска закрила за конвои от танкери. Разбира се - в случай че дипломатическите усилия се провалят. От своя страна германският Бундесвер ще трябва да отговори на въпроса дали изобщо разполага с бойни единици, които все още могат да летят и да плават. За Берлин това е голям конфуз, а единственото му успокоение е свързано с окаяното положение и на британския флот.

И все пак си остава въпросът: защо правителството в Лондон трябваше да дърпа тигъра за опашката и да възражда от немай-къде политиката на канонерките, след като дори няма достатъчно канонерки? И друго: не може това да е смисълът на европейското сътрудничество в областта на сигурността и външната политика - един от партньорите да направи някаква глупост, без да се допитва до останалите, а после всички да му сърбат попарата…

Рискът Борис Джонсън

На всичкото отгоре в Лондон застъпва и ново правителство. Борис Джонсън е импулсивен политик, който не разбира особено нито от дипломация, нито от близкоизточна политика. И тъкмо той сега трябва да гледа към Париж и Берлин за подкрепа в кризата с танкерите. Да не говорим, че след това отново ще нахлупи шапката с надпис „Брекзит" и ще отправи към същите тези партньори безсрамни и обидни изисквания. От тази шизофренна ситуация не може да се очаква нищо добро. 

Всичко, което знаем за Борис Джонсън, говори, че той не е дорасъл да се справи с подобна криза. Освен това Джонсън решава спонтанно и току-виж преценил, че е най-добре да си търси щастието на страната на Доналд Тръмп. Не на последно място: той ще бъде податлив на изнудване, защото спешно се нуждае от договор за свободна търговия със САЩ.

По-лошо едва ли можеше да стане. Европейците трябва първо да видят какви ще са приоритетите на новия премиер, преди да тръгнат да се прегръщат с него. Едно е ясно: той ще ги лъже и мами, без да му мигне окото. Опитите да се реши кризата с танкерите в Ормузкия проток е ходене по острието на бръснача, а бъдещето на ядреното споразумение с Иран виси на косъм.