Защо Бресткият мир е унизителен за Русия?

Ленин нарича сключения на 3 март 1918 година мир "унизителен". Въпреки това той отчаяно призовава съмишлениците си да приемат ултимативните условия на Германия. Германия обаче губи Първата световна война и мирният договор скоро се превръща само в къс хартия.

Дали това е бил гениално разчетен ход на Ленин или просто е щастлива случайност за болшевиките? С този въпрос ДВ се обърна към професора от университета в Бон Мартин Ауст, който е специалист в областта на културата и историята на страните от Източна Европа.

Мартин Ауст: Мисля, че Ленин не е имал алтернатива и е бил принуден да сключи този сепаративен договор. Когато преговорите попадат в задънена улица, войските на кайзера започват настъпление срещу Петроград, за да покажат на Ленин, че имат достатъчно сили да го принудят (при нужда) да направи още отстъпки, на които той не е бил готов. Ленин обаче постига целта си - той успява да закрепи властта на болшевиките. След октомври 1917 година самите те не са били убедени колко дълго те ще се задържат на власт. Самите те са се опасявали, че няма да е за дълго. А Брест-Литовският договор е сепаративен мир с Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя, с които Русия е във война. И по този начин враговете на Русия стават с един по-малко.

Но правителството на Съветска Русия е било принудено да се откаже от Украйна, балтийските страни и Финландия, за да може Ленин да запази властта си...

Това е абсолютно вярно. Ако погледнем границите на Русия до 1914 година ще видим, че териториалните загуби, скрепени с Бресткия мир, са били колосални. И това не са само територии - това е също така загуба на суровини, селскостопански площи, индустриални центрове и население... Всичко това е придобито от Кайзерова Германия, чийто основен интерес е било точно това. 

След по-малко от година Бресткият мирен договор обаче се превръща в къс хартия. Германия признава поражението си във войната, а кайзерът е свален. Тоест правителството на Съветска Русия е спечелило повече от Бресткия мир, отколкото Германия?

Вярно е, че сметките на кайзера на излизат. Планът е бил такъв: сключваме мир на Изток, получаваме достъп до огромни ресурси, необходими за германската военна промишленост, освобождаваме войници и въоръжение, които можем да прехвърлим на Западния фронт и Германия печели войната. От това не излиза нищо. Седем месеца след подписването на Брест-Литовския договор в Германия избухва революция и тя губи войната.

В Съветския съюз, но също така и в днешна Русия, се разпространяват най-различни митове около Бресткия мирен договор. Един от тях гласи, че за всичко е виновен Троцки. Той издига лозунга "Нито мир, нито война", напуска преговорите, след което германците започват настъпление и завземат много градове, застрашават Петроград и затова се наложило да бъдат приети германските условия. Вярно ли е това?

Троцки напуска преговорите няколко пъти. Но тактиката на болшевиките е именно такава от самото начало - стремят се да протакат преговорите и да печелят време. Те се надяват, че в Германия, и в останалата част от Европа, може да избухнат революции и в този пожар в Брест просто няма да има за какво да се преговаря. Ленин гледа на преговорите като на трибуна и възможност да представи на света революционна Русия и да вдъхнови работниците и от другите европейски страни да вдигнат революции.

Има още един аспект, който касае Украйна, и който е актуален и днес: Бресткият мир дава на Украйна държавна независимост. Но в Русия често казват, че това не е никаква независимост, и че Украйна по-скоро е станала германски протекторат. Кой е прав в случая?

Както обикновено, истината е някъде по средата. В текста на Брест-Литовския договор Украйна е определена като независима държава. От юридическа гледна точка тя е независима държава и, подписвайки договора, Русия всъщност признава независимостта на Украйна. Но младата държава не е в състояние сама да съхрани независимостта си. По време на преговорите в Брест, болшевиките завземат Киев, а централната власт не е в състояние да го освободи. Това правят войските на кайзера след сключването на Бресткия мирен договор. В следващите седмици става ясно, че Украйна не е в състояние да изпълни поетите задължения към Германия и не може да изнася толкова зърно, колкото е обещала.

В крайна сметка това води до създаването на т. нар. "гетманат", начело с Павел Скоропадски. Така се ражда украинската държава. Но и тя не бива да бъде оценявана еднозначно. Скоропатски, който е бил генерал от императорската армия, започва да създава институции на властта, министерства и други държавни учреждения. Само че тяхната основна задача е да изпълняват поетите задължения към Кайзерова Германия. Затова много хора смятат Скоропадски за марионетка на кайзера. През 1918 година, когато в Германия кайзерът е свален, Скоропадски се отказва от властта. И поддръжниците на държавната независимост на Украйна са принудени да търсят други пътища.

Брест-Литовският договор просъществува само няколко месеца. Важно историческо събитие ли е той или незначителна страница в историята?

Мартин Ауст: Мисля, че Брест-Литовският договор все пак е значително събитие, защото ни позволява да си представим, какво би станало, ако Германия беше спечелила войната. В договора се говори за бъдещата независимост на регионите, които по-рано са принадлежали към царска Русия. Но в действителност става дума за колониалната зависимост на тези страни от Германия. Това е един много потискащ договор - и то не само по отношение на Съветска Русия. От гледна точка на Латвия, Литва и Естония, например, е цяло щастие, че Брест-Литовският мирен договор много скоро се превръща просто в лист хартия.